Зеленото торене е хранителна добавка за почвата в градината

30-03-2007 г. Всяка година след прибиране на зеленчуците, почвата остава без растително покритие. За защита от ерозията, за да се намали отмиването на хранителните вещества в долните слоеве и да се задържат в плодородния хоризонт ще ви помогне отглеждането на растения, използвани за зелено торене (растения-сидерати). Това е ефективен начин за обогатяване на почвата с органични вещества, повишаване интензивността на произтичащите в нея микробиологични и биохимични процеси, освобождаване на трудно достъпни съединения на фосфора, калия, магнезия, калция. Благодарение на зеленото торене може да се намали използването на азота. Затова пък то подобрява използването му от растенията. Освен това зеленото торене може да се превърне в профилактично средство срещу разпространението на болести и вредители, което се достига с отглеждане на определени видове култури. В качество на зелено торене се използват бобови, зелеви, маслодайни, летни и зимни житни култури или смесите им. На растенията се позволява да израстат, да се развие кореновата система и да се образува листна зелена маса. След това се окосяват и напълно ги заорават в почвата. Окосената трева се използва или за органичен тор или за мулчиране.Кореновата система и надземната маса се разлагат в почвата и я обогатяват с органични вещества. Различните култури въздействат на свойствата на почвата различно Бобовите са богат източник на азот. На житните принадлежи водещата роля в подобрява на водния и въздушен режим на почвата. Те подобряват структурата на тежките почви, разбивайки ги на дребни бучки и увеличават водозадържащата способност на леките почви, насищайки ги с органични вещества. Растенията от семейство Зелеви – рапица, синап, отглеждани като сидерати, не само повишават плодородието на почвата, но и служат като профилактично средство срещу разпространението на болести и неприятели. Остатъците от техните стъбла и корени в значителна степен задържат развитието и натрупването на гъбни инфекции в почвата, което е много важно например за отглеждането на картофите. Добре е да се придържаме към определени правила за провеждане на сидерация. - Почвата за отглеждане на растения-сидерати трябва да бъде много добре разрохквана, за да може да се извърши равномерен и плитък посев на семената. - Не трябва да се използват за зелено торене растения от същия вид или семейство като основната култура, която ще се отглежда на същото място. - За зелено торене се препоръчва да се заделят в началото на цъфтеж растения, до като не са образували бедни на азот и богати на въглерод твърди стъбла, които се разлагат много бавно. - За да могат растенията добре да се разлагат, дълбочината на заораването им не трябва да превишава 10 см на тежки почви и 15см -на леки. - Засяването на основната култура трябва да се извършва не по-рано от две-три седмици след заораването на сидератите, за да могат почвените микроорганизми да преработят съдържащите се в растителните остатъци инхибитори на растежа. - Видът на културите за зелено торене трябва да се подбира, като се отчита и скоростта на натрупване на биомаса. Зеленото торене е по-ефективно при добър растеж и развитие на достатъчно количество биомаса. - Прекалено голямото количество зелена маса обаче може да не успее да се разложи в почвата, затова излишъкът от прясно отрязани растения е по-добре да се отдели и да се използва за компост. - Синапът, рапицата или маслодйната ряпа за зелено торене се засяват рано на пролет и се заорават в почвата до засяването на основната култура или се оставят да растат в междуредието. - Най-разпространено е есенното засяване за зелено торене на лупина, смеси от бобови треви, пролетна и зимна рапица, маслодайна ряпа.Обикновено ги заорават много късно през есента или ги оставят през зимата и заорават атрофиралите растения през пролетта. Може да се отдели в градина неголям участък и на него да се отглеждат сидерати в продължение на целия вегетационен период. Сменяйки месторазположението му всяка година можете да повишите плодородието на почвата в цялата ви градина. Особено актуален е този метод за малко плодородните и наскоро усвоени участъци. Обикновено продължителността на действието на зеленото торене е около 5 години. Но най-голям е ефектът му през втората година. Не забравяйте и за това, че ефективността на зеленото торене като метод на биологичното земеделие значително се повишава с грамотното използване на други видове торене.