Иво Андреев, председател на Националната асоциация на зайцевъдите в България, пред в. „Земеделски пазар”

26-03-2007 г. - Г-н Андреев, в какво състояние се намира производството на заешко месо в страната и какви перспективи се очертават за него през следващите години ? - Колкото и трудно да ми е да го призная, зайцевъдството у нас не е на високо равнище, но ако все пак направим сравнение с предишни години, можем да забележим известен подем. Секторът се развива, правят се нови ферми с модерно оборудване. В момента се изграждат стопанства в Славяново край Плевен. Там в момента работят две халета, всяко едно с площ от 1 декар, в които се отглеждат 700 майки. Предстои отварянето и на трето хале. Освен това инвестираме и в довършването на единствената по рода си кланица за зайци в Гулянци, също в плевенския регион, която ще заработи до няколко месеца. - Какви са инвестициите, които се влагат за развитието на сектора, на който очевидно предстоят добри дни в бъдеще? - Досега в проекта са инвестирани около 1,1 млн. лева, а са необходими още около 300-400 хил. лева, за да бъде завършено модерното предприятие. В момента работят още две линии за заешко месо – в Силистра и Стара Загора. - С кои проблеми се сблъскват стопаните, които са се ангажирали с отглеждането на зайци? - Основният проблем пред фермерите в зайцевъдството, както е почти навсякъде в животновъдството, е ниската изкупна цена. Но истинските проблеми, които имат субективен характер, са в самите зайцевъди. Те трябва да преминават курсове за обучение, за да повишат своите знания и умения в отглеждането на зайци. Трябва да се създават добри условия за отглеждането на зайците, близки до естествените им. Освен това фуражът също е проблем, защото в качество между различните партиди има разлика, а това не се отразява добре при храненето на животните. Проблемът тук е, че се ползват няколко основни доставчика, които понякога поради качеството на суровините за производство на фураж, имат разлика в крайния продукт, а зайците са много чувствителни животни относно храната. - Възможните решения? - Има две възможни решения – или да се взима от един доставчик храната, или пък сами да си правим фуража. Вторият вариант обаче засега не е изпълним, защото нямаме необходимите възможности да реализираме тази идея. - Как виждате сектора след приемането на страната ни в ЕС? - С много надежди, защото въпреки че в Европейския съюз има голямо производство на заешко месо, има и голям недостиг на пазара, което за българските стопани е добре. Притесненията ни са за производството на живи зайци, а не за реализацията на заешкото месо. Българското заешко месо е вкусно, понеже се отглежда в повечето случаи не индустриално, а близко до естествената среда, която може да се открие във фермата. Поддържаме контакти с GTZ – Германия и оттам имаме подкрепата им в много начинания. Освен това цената на българските зайци е конкурентна. В момента в големите вериги магазини българската продукция се продава с около 1 лв. по-скъпо от вносните, но все пак те се купуват. След пускането в експлоатация на кланицата в Гулянци, секторът ще може да предлага килограм заешко месо за около 8 лв. за големите магазини. В момента конкуренцията на заешко месо е основно от Китай, но това са големи животни, които там се отглеждат за производство на вълна, а месото е страничен продукт. - Месечното производство на зайци в момента задоволява ли пазарите? - Според данните от производителите на фураж, месечно се консумират по 500 тона смески. С тях могат да се отгледат около 50 хил. заека средномесечно. С базата, в чието създаване се инвестира обаче, общото число на зайците, които се отглеждат в страната, ще скочи много. Това са бързоликвидни животни, които са готови са клане за 85-90 дни и могат да намерят добър пазар както у нас, така и в чужбина. Засега страната е представена в чужбина само от фирмата „Меком” в Силистра. Нашата цел е към края на годината да задоволим най-напред вътрешния пазар, а след това да търсим сериозен излаз в други страни. - 2007 година през вашия поглед? - През настоящата година България ще има предприятие, което ще е уникално на Балканския полуостров. Това ще бъде кланицата в Гулянци, която е оборудвана с най-модерната в тази област техника. В нея ще има цех за дълбочинна преработка на заешкото месо, в който ще се правят мариновани, пушени и полуготови продукти. Това ще бъде модерно кланично предприятие, което трябва да завоюва име и да поддържа високо качество на месото. Затова ще се работи с доставчици, които са преминали дългия път на доказване на своите възможности пред санитарните власти. Те трябва да могат да докажат, че третират зайците с едни и същи медикаменти, осигуряват нужната им среда за развитие, дават им еднаква по качество храна. Така и месото ще има близки качествени характеристики, едно важно изискване на европейските стандарти. - Ще се справят ли по-малките фермери с тези високи изисквания? - Малките стопанства много лесно и много бързо могат да станат големи. Ние им предлагаме обучение, помагаме им с програми за развитие и инвестиции. Освен това банките сега са много по-благосклонни да инвестират в подобен бизнес. Има бъдеще в тази дейност и това трябва да бъде правилно разбрано от стопаните, които са се заели с отглеждането на зайци и на производството на заешко месо. Юлиана Димитрова