Ветрогон (биволски трън) – ERYNGIUM CAMPESTRE L.

21-02-2007 г. Това е многогодишно тревисто растение. Стъблото е високо 30–60 см, силно разклонено и в повечето случаи образува гъста сферична корона. Коренът е вретеновиден, дълъг до 2 м. Листата са тесни, кожести, като приосновните са твърди, с бодливи връхчета. Стъблените листа, обхващащи стъблото, са прости, назъбени и бодливи. Цветовете са дребни, бели, 20–30 на брой, събрани в сенниковидни съцветия, които образуват яйцевидна главичка. Главичката има обвивка от бодливи листчета. Цялото растение е силно бодливо, със сивозелен цвят. Животните не го ядат. Ветрогонът цъфти юли–октомври и образува много цветове. Пчелите го посещават с голяма охота през целия ден за нектар и прашец. По изследвания на Петков (Опитна станция по пчеларство, София) е установено, че един цвят отделя 0,21 мг нектар със захарност 30,5%. През отделните години на проучването количеството на нектар от един цвят е варирало от 0,17 до 0,28 мг, а захарността от 20,3 до 33,2%. Най-ниската измерена захарност през отделните години е била 6,0, а най-високата – 67%. Средният добив от дка средно е бил от 2,75 до 4,85 кг мед. Температурните граници, в които се излъчва нектар, са между 12,3 и 31,8°С. Най-благоприятната температура за максимално нектароотделяне е в границите 15,9-26,7°С. Максимално на м² с няколко растения са били установени 24 пчели едновременно. Средният работен ден на пчелите е 12,09 часа, а през отделните години от 11,02 до 13,26 часа. Тази продължителност показва, че нектароотделянето в цветовете протича през целия ден при различни температури. Цъфтежът на отделните цветове продължава от 1,5 до 2,5 денонощия. Отделянето на нектар става при сухо и горещо време. Цъфтенето на ветрогона през лятото и есента има голямо значение за пчелните семейства, особено в райони, където заема големи площи. Ветрогонът е плевелно растение. В специализираната литература са описани няколко негови вида. Може да бъде срещнат в люцернови и детелинови посеви, тревни смески, естествени ливади, овощни градини, лозя, пасища, синори, край пътища, из редки храсталаци и др. Разпространен е в цяла България до 900 м. н. в. Късно есента и в началото на зимата стъблото изсъхва и се откъсва от своя корен. През пролетта от корена пониква ново растение. Отделеното от корена сухо растение лесно се разнася от вятъра през полето. Такава картина е пресъздадена в стихотворението “Обесването на Левски” от националния поет Христо Ботев. Oт в. Пчела и кошер