Ако досега нямаше таван на сроковете, в който можехте да получите рентата си за земята, която сте предоставили на арендаторите за обработка, то с новия Закон за земята вземането на рентното плащане ще има 10-годишен давностен срок, след който губите парите си. Промяната се предлага с проекта, който е качен за обсъждане на страницата на министерството на земеделието и по него се приемат предложения или жалби до 5 декември тази година.
Когато договорът е сключен между търговци, вземането на рентното плащане се погасява с изтичането на 3-годишен давностен срок, гласи още проектозаконът.
Договорите за ползване на земеделска земя не могат да действат повече от 10 стопански години, се посочва още в закона. Ако обаче става въпрос за трайни насаждения, тогава срокът на договора се определя в зависимост от вида на насаждението, но не може да бъде по-дълъг от 30 стопански години. Когато периодът на плододаване на трайното насаждение е по-дълъг от 30 години, договорът може да бъде продължен с допълнително споразумение до изтичането на периода на плододаване. Ако пък договорът бъде сключен за по-дълъг срок, той има сила за 10, съответно за 30 стопански години.
Договорите за ползване на земеделска земя със срок до една година се сключва в писмена форма, гласи още новият проект. Ако тези договори са над една година, или пък имаме споразумение за изменението или прекратяването им, тогава те се сключват в писмена форма с нотариално удостоверяване на подписите на страните и подлежат на вписване в службата по вписванията по местонахождението на имотите.
Договорите и споразуменията подлежат на регистрация в общинската служба по земеделие при условията и по реда на глава шеста от закона.
Упълномощаването за сключване на договор за ползване на земеделска земя трябва да бъде извършено с изрично пълномощно с нотариално удостоверяване на подписите на упълномощителите.
Договорите за земеделско ползване на държавни и общински земи се сключват в писмена форма и се регистрират в службата по вписванията по местонахождението на имотите, когато са със срок над една стопанска година.
В хода на нотариалното производство за удостоверяване на подписите на страните по договори за ползване на земеделски земи, нотариусът извършва проверка за спазване на изискванията на чл. 21 - 24 и съхранява скици на имотите, предмет на договора.
Скиците се заявяват за получаване от нотариуса чрез отдалечен достъп до информационната система на кадастъра и имотния регистър или се предоставят от страна в нотариалното производство. Когато за съответното землище няма влезли в сила кадастрална карта и кадастрални регистри, нотариусът съхранява скици на имотите, издадени от съответната общинска служба по земеделие по местонахождението на имотите.
За удостоверяване на подписите на страните по договори за ползване на земеделска земя, се събира нотариална такса в размер на 10 лв., независимо от материалния интерес или изразходваното време.
Към договорите за ползване на земеделска земя, подлежащи на вписване, се прилагат и скиците на имотите. За вписването се заплаща такса, определена с тарифата по чл. 1 от Закона за държавните такси. Съдията по вписванията извършва проверка за спазване на изискванията.
Въвеждат се и други новости, свързани със сключването на договорите за ползване на имотите. Когато след сключване на договора за ползване на земеделска земя със срок над 1 година обстоятелствата, от които страните са се ръководили при уреждане на отношенията си, се изменят трайно и това доведе до очевидно несъответствие между поетите от тях задължения, всяка от страните може да поиска изменение на договора. Увеличаването или намаляването на добивите от земеделската земя – обект на договора, вследствие стопанисването й, не е основание за изменение на рентното плащане.
Размерът на рентното плащане се договаря в пари. Когато това е уговорено, задължението може да се изпълнява и със земеделски продукти, или само със земеделски продукти.
Предаването на земята за ползване се извършва по опис, подписан от страните по договора едновременно със сключването му. Опис се съставя и при прекратяване на договора. Описът не може да се оспорва от страните по договора.
При липса на опис се предполага, че обектът на договора е бил приет, съответно върнат, в надлежното състояние. Липсата на опис не е пречка ползвателят да упражнява фактическата власт върху обекта на договора и другите си права по договора.
Разходите за трасиране и опис се разпределят по равно между страните, освен ако е уговорено друго.
