Растящите зелени стени

Характерите на градините, както и на хората, са различни. Обикновеният ландшафт се характеризира с дисциплина и респект, пейзажният стил демонстрира грамотно планиран „хаос”. Всеки един от тях има своя романтика, своя логика и философия, свои закони на изграждане. Но във всеки случай при създаването на природна картина огромно значение има линията. Ако на хартията контурите се рисуват с молив, то при изграждането на градини за обозначаването на линии се използват съвършено други средства. Например при създаването на жива ограда линиите се правят от линейни насаждения от дървета или храсти с гъсти, добре развити корони. Вие или нарочно им придавате изкуствена форма и внимателно следите за поддържането й, или позволявате растенията да се развиват естествено, като само се грижите те да изглеждат добре.
Главното условие на успешното градинарство е минималното насилване на растенията да се развиват в една или друга посока. Затова за формирането на ограда се избират дървета и храсти, които се отнасят добре към резитбата, обилно се разклоняват и образуват плътна корона. Освен това кофигурацията на плета трябва да се създава и с оглед на биологическите особености на растенията. Правоъгълната форма се препоръчва само за сенкоустойчиви видове (тис, ела, хвойна, дрян, липа). По-светлолюбивите видове често се оголват отдолу. Най-органична е закръглената форма, но за постигането й градинарят трябва да има значителен опит. А трапецът със скосени не по-малко от 10 градуса стени са универсални и относително несложни за създаване. Великолепно по този начин се формират лигуструмът и берберисът.

Променят перспективата
Нерядко резитбата се използва за изменение на оптическото възприятие на ландшафта. Например, равните зелени коридори с отвесни стени, които преминават през участъка, го удължават. Различните по височина насаждения, играта с цветовете и конфигурациите могат да променят перспективата по желан от вас начин: да придадат допълнителен обем, да скрият прекомерно издължените места. Във властта на ландшафтните архитекти е да направят нескучна градина. В Древния Рим от подрязаните растения са си правили надписи на моравата, в средновековна Европа са съоръжавали хитроумни градински лабиринти, а във Версай по време на краля слънце е бил изграден цял растящ град, в който е имало дори „зелен театър”. Стените, ложите, сценичния портал, декорациите – абсолютно всичко се е състояло от изкуствено създадени храсти и дървета. Сега в модните паркове се създава настроение, като правило, не чрез градински забави, а чрез причудливи образи и необуздано ярки краски. Дизайнерите буквално жонглират с разноцветните листа. Есенно-зимните пейзажи оживяват стеблата, покрити с необикновена кора – в бордо, тъмнозелено, светлосиво, кафяво.
Използването в ландшафтния дизайн на неформирани живи плетове може да се стори на някои като анархия. Въпреки това обаче редът присъства, само линиите са по-меки и естествени. Засадените в ред видове с компактни пирамидални и колоновидни корони (хвойна, ела и др.) създават логичен преход към ръкотворния пейзаж на вилата както дивата природа зад неговите предели. А пищно цъфтящите (люляк, вайгела, спирея) служат като разкошна завеса, която закрива нежеланите гледки или подчертава със своята художествена волност строгостта на равните морави.

Рамка от коленете до крепост до небето
Височината на оградата не е по-малко значима от нейната форма. Съществуват дори класификации по този признак, които са условни. Всичко, което е по-ниско от 0,6 м се смята за бордюр, а всичко, което е по-високо от 2,5 м – за жива стена, по средата са живите огради.
Ако не можете да си направите по някакви съображения жива стена, то направете си ограда. Това е отличен изход от положението. Сенкоустойчивите видове с малки листа и гъсто разположени филизи защитават територията от ветрове, шум и прах. Ароматните стени се формират от липа, дъб, хвойна, ярките от клен. Опасната висока бодлива ограда от син бор или глог е още един безкомпромисен страж. С времето подобни огради стават съвършено непроходими, не пропускат погледи, като осигуряват на стопаните им покой и пълно чувство за уединение. Що се отнася до боровете и елите обаче трябва да имате предвид, че те растат дълго време, заемат голямо пространство и когато изведнъж загинат, в оградата се появява голяма празнина.

Бордюрите подчертават съдържанието
С бордюри трябва да се окантоват пътечки, лехи, да се очертават границите на площадките за игра и вътрешния двор. Това е своеобразна рамка, която позволява да оцените съдържанието. Бордюрите се формират основно от ниски храстчета или ниско подрязани дървесни и храстовидни видове. За да не се наложи да се занимавате със сложни грижи, за предпочитане е да изберете бавнорастящи храсти. Да подстригвате или да не подстригвате, това не е въпрос. Лоницерата, чашкодрянът, японската спирея, калуната, очиболецът се оставят да растат свободно. Очиболецът е сред най-предпочитаните от цветарите растения. Той не е взискателен към грижите, цъфти бурно и продължително. Освен това са декоративни не само цветовете – жълти, бледорозови, тъмночервени, но и листата.

Оградите решават задачи
Живите огради са нужни, когато с тях се решават няколко архитектурни задачи, например, да създадете фон за цъфтящи растения, да зонирате територията. За подрязани прегради са подходящи средно растящите видове западна туя, дрян, снежноплодник, хвойна. Тук важна е непроницаемостта на масива. Възрастната ограда от лигуструм е толкова плътна, че по нея може да тича дете. Свободно може да растат красиво цъфтящите видове, като спирея, берберис и др.

Естетика и аритметика
Зелената преграда може да се състои от един, два или три реда, като в тях са настанени от 1 до 11 екземпляра. Така ще получите разкошна, плътна ограда. При това формата и височината, характерна за вида, ще се регулира по собствено желание.
Използването на големи растения е рисковано, тъй като те не преживяват добре димата, трудно се адаптират, а току-що засадените млади храстчета и дървета изглеждат сиротно. В първата година дизайнерите дори се стараят да ги адаптират с помощта на пищно цъфтящи едногодишни видове. По мнението на специалистите, за създадена може да се смята оградата, която е презимувала два пъти успешно. За формирането на плътна, гъста и красива преграда са нужни не 2 или 4 години, а десетилетия грижи. Чемширът например, достига височина от 1,5 м да 8 години, котонеастърът за 5, а глогът за 7 години. Затова и бавнорастящите видове се подрязват само 2 пъти за сезон. Бързорастящите, като спиреята, се подстригват по 7-8 пъти.
Още един важен момент е след засаждането за стимулиране на формирането растенията да се подрежат с 1/3 от височината им.

Видовете:

Западна туя (Tuja occidentalis)
Западната туя е най-модерният сега посадъчен материал. Колоновидната форма не покафенява през зимата, достига до 12 м височина, малките „хамелеони” пък достигат максимална височина 1-2 м, като през пролетта игличките розовеят, през лятото стават златисти, а през зимата – бронзови. Има също така и видове с топчеста и с конична корона. Болшинството сортове туя не се развиват бързо. След 7 години ежегодно подрязване обаче се формира много декоративна стена, която е плътна до земята. Специалистите отбелязват непретенциозността на вида. Той е сенкоустойчив, нуждае се от умерено поливане, устойчив е на болести и неприятели. Не е взискателен към почвата, въпреки че най-добре се развива на плодородни, глинести, песъкливи и влажни терени. Препоръчва се плътно засаждане – в живи огради в ред през 0,4-0,5 м, в живи стени – през 0,8-1 м.

Берберис тунбергии (Berberis thunbergii)
Берберисът е гъсторазклонен храст, които има твърди бодли до 1 см дължина. Видът е сухоустойчив, зимоустойчив. Добре понася подрязването, но може да се използва и в свободно растящи насаждения. Неговите жълто-червени или червени цветове се появяват през май. През септември узряват плодовете му и дълго се задържат на клонките. Те са блестящи, коралово-червени, с големината на вишна, само не са кръгли, а удължени и на вкус са горчиви. Изящните листа са с размер не повече от 3 см в зависимост от сорта и имат различна окраска. Препоръчва се за формирана ограда да садите растенията през 0,2 м, а за свободно растяща – през 0,5 м.

Бял дрян (Cornus alba)
Близък родственик на обикновения дрян белият дрян е интересен с плодовете си, които са почти бели, а младите, еластични филизи са с цвят на корал. През лятото пурпурните изправени или наклоняващи се към земята стебла прикриват листата. Те са до 12 см, тъмнозелени отгоре, бели отдолу, през есента стават виолетово-червени или тъмновиолетови. Прибавете към това и прекрасните бели цветове, които се появяват през май и украсяват градината до студовете. Белият дрян расте много бързо. Максималната му височина достига 2-3 м. Той може лесно да се подрязва, но когато трябва да скриете некрасивата ограда, садете смесена неформирана ограда, като съчетаете различни сортове бял дрян. Препоръчва се плътността на засаждане – във формираните огради в реда да е през 0,3-0,4 м, в свободно растящите – през 0,5-0,8 м.

Японска спирея (Spirea japonica)
Родината на този храст е Япония. Но днес тя украсява не само градините на самураите. Максималната височина на растение е 1,5 м. Не трябва да го подрязвате, тъй като няма да се формират прекрасните му съцветия, които завършват едногодишните филизи. Белите или розови различни по оттенък цветове се появяват през май и през лятото и украсяват градината дълго време. Особено разкошно изглеждат формите спиреи с листа, които имат ярка цветна окраска. Дизайнерите с удоволствие използват тези растения в комбинирани насаждения, където на втори план се оказват високите, гъсти зелени масиви от туя или хвойна. Такава ограда е необикновено декоративна през всяко време на годината и, което е особено ценно, през пролетта, лятото и есента може да сменя окраската си, като внася нови щрихи в пейзажа. Препоръчва се плътността на засаждане са е 0,5 м.