На 5 април Съдът на Европейския съюз публикува решението си по делото срещу България за нарушаване на Директива 2008/50 на ЕС за качеството на атмосферния въздух. Съдът намира България за виновна за систематично и постоянно превишаване на средноденонощните и средногодишните норми за фини прахови частици (ФПЧ10) на територията на цялата страна.
България е нарушила европейското законодателство и с това, че в програмите за качество на въздуха в районите с наднормено замърсяване не са предвидени мерки за намаляване на замърсяването и съобразяване с нормите на ЕС във възможно най-кратък срок. Бъдещо бездействие на институциите по въпроса може да доведе до сериозни финансови санкции за страната ни.
„Грийнпийс“-България от години се опитва да насочи вниманието на институциите и гражданското общество към лошото качество на въздуха в страната и смята, че решението на съда е напълно оправдано. Европейските норми за качество на атмосферния въздух са от изключителна важност и тяхното пренебрегване води до сериозни здравни последици като астма, заболявания на белите дробове, дихателните пътища и сърдечно-съдовата система. Според Световната здравна организация през 2012 г. в световен мащаб замърсяването на въздуха е причина за 3 милиона преждевременни смъртни случаи.
В Европа те са 479 000, от които 8 634 в България, нареждайки страната на едно от водещите места в Европа.
„Време е и българските градове да започнат прилагането на реално действащи мерки, които да доведат до подобряване качеството на въздуха и да осигурят на жителите си безопасна среда за живеене“, допълва Теодора Стоянова.
В „Грийнпийс“-България се надяват, че решението на съда, макар и негативно за България, ще доведе до реални промени в националните и местни политики за качеството на атмосферния въздух.
Според Комисията България нито е взела всички необходими мерки, за да прекрати превишаванията на нормите, нито е осигурила достатъчно информация относно мерките за подобряване качеството на въздуха. Ето защо първата стъпка в правилната посока е разработването, обновяването и реализирането на наличните програми за качество на въздуха, за които съдът потвърждава, че имат сериозни структурни проблеми, и приемането на реални мерки срещу превишаването на нормите във възможно най-кратък срок.
