Основното предизвикателство пред демокрацията в страната след 2013 година обединява проблемите на съдебната система и корупцията в термина "превзета държава". Под „превзета държавата“ се има предвид определен вид систематична политическа корупция, която покрива широк спектър от държавни институции, в това число не само части от законодателната и изпълнителната власти, но най-вече и от съдебната власт. Това се посочва в анализ на Института за пазарна икономика, представящ състоянието на демокрацията и свободната инициатива в България, проучвайки отстъплението на демокрацията и посочвайки основните предизвикателства, пред които са изправени българските граждани по отношение на демократичните и пазарните ценности.
През 2013 г. България навлезе в период на тежка политическа нестабилност и ерозия на демокрацията, което представлява сериозна заплаха за бъдещето развитие на страната. Почти всички експерти, които се включиха в кръглите маси на ИПИ по темата , са на мнение, че демокрацията в България се проваля по отношение на ефективното разделение на властите и върховенството на закона. Има поне две под-предизвикателства, свързани тясно с превзетата държавата:
Съдебна система – в основата на това предизвикателство е огромното недоволство от липсата на наказания в страната (може би най-спешният проблем според проучванията). През последните години фокусът се измести върху проблемите на прокуратурата и ролята на главния прокурор.
Корупция – проблемът с корупцията в България е тясно свързан с по-широкото понятие за конроникапитализъм. Тенденцията, отбелязана от част от участниците в кръглите маси е “централизацията на корупцията”, иначе казано по-силното политическо влияние над определени сектори на икономиката, упражнявано от малка група хора.
Тези процеси се подхранват и от влошаването на медийното пространство, което е все повече доминирано от зависими медии, а напоследък и от пропагандни медии.
Около 2/3 от експертите са на мнение, че е налице сериозен проблем със свободата на медиите в България. Допитването на ИПИ сред студенти и последвалите фокус групи с младежи дори изтъкват влиянието на зависимите медии върху възприятията на хората като водеща причина за влошаването на демокрацията в страната.
Възходът и падението на КТБ вероятно е най-крещящият пример за политическа корупция и преплитането на политика, бизнес и медии в България, които подкопават демократичните институции и нанасят сериозни икономически щети на обществото като цяло. Осветляването на намесата на КТБ в различни политически и медийни проекти е ключово за разбирането на токсичната публична среда, която изплува през 2013 г. и до днес доминира политическата среда в страната. Третото голямо политическо събитие след масовите протести през 2013 г. и фалита на КТБ през 2014 г. беше оставката на Христо Иванов като министър на правосъдието в края на 2015 г. заради провалената съдебна реформа в страната. Христо Иванов беше изключително активен по време на протестите през 2013 г. (тогава в качеството си на експерт в неправителствена организация) и излезе на политическата сцена като служебен министър на правосъдието през 2014 г. Новото дясноцентристко правителство реши да задържи Иванов в кабинета и по този начин му делегира задължението да проведе много необходимата съдебна реформа.
Реформата на съдебната система започна през 2015 г., но срещна значителни проблеми, тъй като бяха необходими и конституционни промени. През юли 2015 г. беше постигнат „исторически консенсус“ между основните парламентарно представени партии, който включваше нови текстове в Конституцията.
С промените Висшият съдебен съвет (ВСС) следваше да се раздели на две отделни колегии: една, която да надзирава прокурорите и друга – съдиите. Целта на тази мярка беше премахването на политическото влияние върху съдилищата и „намаляване на изключителното влияние на главния прокурор над съдебната власт"8.
Предложените промени в Конституцията получиха и подкрепата на Венецианската комисия през октомври 2015 г.9. През декември 2015 г. парламентът оттегли подкрепата си от най-важните части на съдебната реформа и по този начин сложи край на „историческия компромис“. На практика липсваше адекватно обяснение за рязката промяна в позицията на мнозинството, което предизвика спекулации относно влияние на прокуратурата и сделка с главния прокурор. С този си акт правителството показа, че не е способно да доведе докрай така нужната реформа. Докато ВСС беше реформиран отчасти (отделните колегии бяха формирани през 2016 г.), новата формула запази политическото влияние върху съдиите и значителното влияние на главния прокурор над целия ВСС.
Отстъплението на мнозинството доведе до незабавната оставка на министъра на правосъдието и реалното спиране на реформата. Въпреки че подадената оставка не доведе до масово недоволство, коалицията беше разтърсена и тежко критикувана от множество експерти. Правителството подаде официално оставка в края на 2016 г. (след провала на мнозинството на президентските избори), а новият президент назначи поредното служебно правителство в началото на 2017 г. Парламентарни избори ще се проведат в края на март 2017 г., като понастоящем съдебната реформа отново разделя отделните политически играчи.
Какви са възможните решения за повишаване на качеството на демокрацията в страната?
Предложенията в този анализ изхождат от направените проучвания сред експерти и младежи и са в отговор на основните предизвикателства. Тяхната цел е да обърнат тенденцията на отстъпление на демокрацията, който ограничава просперитета и подкопава демократичните и пазарни ценности.
Препоръките по отношение на съдебната система могат да се обобщят по следния начин:
Създаване на широка коалиция за съдебна реформа и продължаване на реформата във ВСС – основата цел на реформата, според вижданията на анкетираните, е да се премахне политическият контрол над ВСС и да се ограничи ролята на главния прокурор, който в момента доминира институцията и има решаваща роля. Това най-вероятно ще наложи нови промени в конституцията, в резултат на което широката коалиция е от критично значение;
Провеждане на дълбока реформа на прокуратурата с цел по-голяма прозрачност, отчетност и децентрализация на прокуратурата. Основната идея е, че личността на главния прокурор следва да бъде отговорна пред обществото чрез система на проверки и баланси с изпълнителната и законодателната власти;
Открит бюджет на съдебната система – много от оперативните проблеми на съдебната система, особено в съдилищата, могат да бъдат проследени до лошото управление на бюджета и порочните практики на бюджетиране в системата. Пълна реформа на бюджета и целесъобразното разходване на ресурсите, по-балансирано разпределение на натовареността между съдиите в страната и програмно бюджетиране би следвало да имат положителен ефект върху цялостната ефективност на системата.
Препоръките по отношение на медийната среда, от своя страна, включват:
Ясни правила за разпределение или обозначаване на всички форми на публично финансиране за медиите (особено чрез европейски средства) – тези практики често се ползват, за да създадат зависимост на определени медии към някаква форма на финансиране от държавата на национално или местно равнище. Тези трансфери следва да бъдат със силно ограничен размер и разпределяни на конкурентно начало и по прозрачен начин;
Реформиране на така наречените правила за “предизборни кампании” и медийно планиране – тези правила са проблематични, тъй като насърчават различни схеми за източване на публични средства, отпуснати за политически кампании и ограничават качеството на публична дебат (тъй като последният се пренасочва към съмнителни медии). В момента правилата на практика ограничават свободата на медиите преди изборите и някои медии биват изкуствено изтикани на преден план в хода на предизборната кампания.
Що се отнася до ксенофобията и икономическия популизъм, препоръките са следните:
Изграждане на институционален капацитет по въпросите на човешките права и подобрена правна и институционална рамка по отношение на бежанците – голяма част от проблемите с бежанци в България са следствие от неработещи административни процедури и институционални провали. По-ясни правила и отговорности, в т.ч. за процедурите на границата, биха ограничили нарушаването на човешките права;
Строги фискални правила и контрол върху разходите – основният резултат от икономическия популизъм е значителното увеличаване на разходите, което би застрашило макроикономическата стабилност. Подобрени фискални правила и механизми за контрол са мерки, който биха ограничили неразумното харчене и влошаването на фискалната позиция;
По-добро образование – по отношение както на основните демократични ценности и граждански права, така и на основополагащите икономически принципи. Икономическият популизъм не би намерил толкова ползотворна почва, ако повече граждани имаха основни икономически и финансови познания;
По-добра среда за предприемачите – икономическият растеж и създаването на работни места са ключови за заздравяването на средната класа, която е по-малко зависима от политиците и поддържа демократични ценности. В дългосрочен план по-добрата бизнес среда и намалената роля на държавата е в основата на борбата с модела на кроникапитализъм.
Представеното по-горе ясно показва, че предизвикателствата са тясно обвързани. Възходът на популизма и национализма подкрепя модела на кроникапитализъм, който пък се подхранва от зависими и пропагандни медии. Тези предизвикателства излизат извън чисто политическия дебат и следва да се адресират от обществото като цяло.
Ролята на неполитическите играчи, в т.ч. на неправителствените организации, гражданските движения, професионалните групи и бизнес общността ще бъде също ключова през идните години.
(Публикувано със съкращения)
