17-04-2007 г. Фенологичното развитие на костилковите овощни видове изпреварва развитието на семковите. Към момента праскови, кайсии, бадеми са прецъфтели, а сливите, черешите и вишните са в края на цъфтежа. Всички те са особено чуствителни към двете болести основни болести по костилковите - ранно кафяво гниене и съчмянка, а повечето черешови и вишневи сортове и към бяла ръжда. Системата за борба с тези болести включва задължително следцъфтежно пръскане. •Ранно кафяво гниене Причинител на тази болест е гъбата Monilinia laxa. Към нея изключително чувствителни са сливата, кайсията, прасковата, черешата и вишната. Патогенът е "хладолюбива " гъба. Очакваното захлаждане и краткотрайните превалявания през април благоприятстват развитието и нападението на болестта. •Съчмянки по костилковите Причинители на симптоми от тази болест са както гъбата Stigmina carpophila, така и бактериите Xanthomonas campestris и Bacillus pumilus. Разсейването на спорите става посредством дъжд, вятър и насекоми, а по-значителна вълна на заразяване се очаква след обилни валежи. Борбата е в превантивни третирания преди и след цъфтежа, а и по-късно при влажно време. •Бяла ръжда (цилиндроспориоза) по череша и вишна Бялата ръжда причинявана от гъбата Blumeriella jaapii е една от икономически най-важните болести по черешата и вишната. Силна проява има при дъждовна пролет и умерено топло време с температури между 17 и 200 С. Гъбата зимува в окапалите листа, където напролет се формират както аскоспори, така и конидии. С развитие на листата започва и заразяването. Третиранията се провеждат по схема: I пръскане след прецъфтяване с последващи II и III пръскане през интервал от 10-14 дни. Съвместно с борбата срущу болестите при следцъфтежните пръскания се извежда и борбата с основните вредители, като към фунгицидните работни разтвори се прибавят и инсектициди. Борбата е насочена срещу вишневия хоботник, сливовата плодова оса, анарзия (прасковен клонков молец), пъпкозавивачки, листогризещи гъсеници, листни въшки и др. Пръсканията срещу неприятелите трябва да са само след установяване на плътност над прага на икономическа вредност.