През определен период от време статистиката на Министерството на земеделието и храните анализира данните за младите овощни градини в страната, за да ориентира администрацията и бизнеса за възможностите на агросектора да инвестира в нови насаждения. И понеже всяка година стари градини на над 15, 25 или 50 и повече години (в зависимост от вида плодни дръвчета) умират, е важно да се прогнозира дали след 10 години производството на плодове в България ще продължи да намалява, ако не се засаждат нови градини.

Публикуваните наскоро данни дават точна картина на младите насаждения и на гъстотата на засаждане на дръвчетата, от които става ясно, че браншът е силно затруднен да подновява градините. Вторият извод е, че гъстотата на засаждане в новите градини започва да се увеличава спрямо тази, която технологично беше прилагана преди около десетина-петнадесет години.

Данните показват картината на младите насаждения през 2023 г., когато заради ковид пандемията кризата в целия агросектор се изостри. Тя едва ли е по-различна от тази през 2025 г., тъй като пазарът на родна продукция остава силно притиснат от вноса на плодове от ЕС и трети страни.

От подадената информация става ясно, че през 2023 г. най-много са младите градини с вишни – разполагат се върху 20 на сто от общите площи с този сладко-кисел плод – 14 210 декара в цялата страна. По отношение на гъстотата на засаждане, там не се прекалява с броя на дръвчетата на хектар. Под 600 дръвчета са цели 46 процента от общите площи, между 600 и 1999 дръвчета са 53 на сто от площите и само 1 процент са над 2 хиляди.

Младите градини круши са втори по размер на площите – заемат 14 процента от цялата площ с плодни дръвчета в страната, съставляващи 7 410 декара. През същата година по-старите крушови дръвчета на 15 и повече години са заемали около една пета от всичките площи с круши. С други думи новите градини ще успеят да покрият застаряващите, така че общата площ на тези насаждения да не намалява. По отношение на гъстотата на засаждане над 3 200 дръвчета на хектар са само 1 процент от площите, под 400 дръвчета са 20 процента от площите, а най-много – 73 процента са градините с гъстота от 400 до 1 599 дървета на хектар.

Втори по размер на новите насаждения са прасковите и нектарините, с 11 на сто от общите площи, съставляващи 30 710 декара в страната. От тях старите градини са 15 процента, а младите 11 на сто. При прасковите и нектарините най-голям дял – 64 процента, заемат насажденията с гъстота между 600 и 1 199 дървета на хектар. Значителен е и делът на насажденията с под 600 дървета на хектар (31%).

При кайсиите младите градини под 5 години са 9% (от общо 30 710 декара) а по-старите на 15 и повече години – 19%. Между 5 и 14 години преобладават насажденията – 72 процента. Припомняме, че над 15 години вече се смятат за стари градини. Най-голям дял имат насажденията на възраст между 5 и 14 години (72%). Статистиката на МЗХ показва, че най-малка е гъстотата на градините точно при кайсията. Най-широко разпространени са насажденията с гъстота под 600 дървета на хектар, които обхващат 78% от площите. С по-малък дял са насажденията с гъстота 600–1 199 дървета на хектар (21%), докато тези с 1 200 и повече дървета на хектар представляват едва 1%.

Новите градини с ябълки не са особено много. От общите площи с тези градини, които са в размер на 38 850 декара младите градини са едва 8 процента, а най-старите на 25 и повече години имат ограничено разпространение – 6 на сто. При ябълките преобладават насажденията на възраст 5–14 години, които съставляват 61% от общия дял. По отношение на гъстотата на засаждане при ябълките най-голям дял (69%) заемат насажденията с гъстота 400–1 599 дървета на хектар. Групите с под 400 дървета и с 1600–3 199 дървета на хектар имат почти еднакъв дял – съответно 16% и 13%.

При сливите преобладават насажденията на възраст 4–11 години (65%). По-старите на 12 и повече години са 23%, а най-младите под 4 години – 12%.

Единствено при лозовите масиви с десертно грозде почти нямаме подновяване, което е показател, че вносът дотолкова е натиснал българското производство, че лозарите нямат стимул да подновяват масивите си. Към 2023 г. площите в страната са били 24 170 декара. От тях най-младите под 3 години и най-старите на 50 и повече години са с най-нисък дял – новите съставляват едва 1 процент, докато старите заемат 4 процента от лозята в страната.

Sinor.BG