Причинители на заболяването са крастните кърлежи Psoroptes ovis и Chorioptes ovis. Крастните кърлежи са с размери от 0,6 до 0,9 мм. Паразитират по повърхността на кожата, като се хранят с възпалителния ексудат. Възрастните кърлежи живеят до 40 дни, като през това време женските кърлежи снасят по 1-2 яйца дневно. От яйцата след 1 до 3 дни се излюпват ларви, които след 2 дни линеят и се превръщат в нимфи. След 5-7 дни нимфите се превръщат във възрастни кърлежи. Целият жизнен цикъл протича върху животните и продължава 10-14 дни. За 12 седмици 25 кърлежа могат да дадат поколение от 1 милион екземпляра. Предаването на кърлежите от едно животно на друго се осъществява най-често при пряк контакт.

Заразяването може да се осъществи и чрез инвентара в помещенията на животните. Поради силния сърбеж животните се чешат в различни предмети в помещенията, като по този начин разсейват кърлежите и техните яйца. Извън животните обаче кърлежите могат да преживеят не повече от 16 дни. Затова основният начин за заразяване е прекият контакт. Източник за разпространение на заболяването в здрави стада най-често са новозакупени опаразитени животни. Опаразитените кочове, които по време на осеменителната кампания се използват в няколко стада, също могат да пренесат заболяването от едно стадо в друго.

Предразполагащи фактори за бързото разпространение на крастата са пренаселеността на овчарниците, високата влажност и непълноценното хранене. Такива условия се създават най-често през зимата, затова крастата е с ясно изразена есенно-зимно-пролетна сезонност. През лятото поради ниската влажност и пасищното отглеждане състоянието на животните значително се подобрява. След стрижбата прякото слънчево облъчване унищожава голяма част от кърлежите.

В края на есента и началото на зимата, при повишаване на влажността, крастата отново се проявява клинично. Заболяването започва най-често от гърба и кръста и постепенно се разпространява към страничните части на тялото. Гърдите и коремът обикновено не са засегнати. Появява се сърбеж, който е по-силен през нощта, когато животните се затоплят. Те се хапят и чешат в околните предмети, затова руното е разрошено и на отделни места стърчат снопчета вълна. Животните имат неугледен, “парцалив" вид. Постепенно вълната опадва, а оголената кожа е напукана, набръчкана и покрита с жълтокафяви струпеи.

Въпреки че клиничните признаци са доста специфични, диагнозата трябва да бъде потвърдена чрез микроскопско изследване в специализирана паразитологична лаборатория. Някои недоимъчни заболявания също се проявяват с окапване на вълната и погрешно се диагностицират като краста. При тези заболявания обаче животните не изпитват сърбеж и по кожата няма струпеи. Традиционният начин за лечение на крастата е чрез къпане с акарицидни средства в специално изградени за целта вани. Преди третирането животните не трябва да се хранят, но трябва да се напоят добре, за да не пият от разтвора. В деня на третирането температурата на въздуха не трябва да е много ниска и не трябва да е ветровито. През ваните първо трябва да преминат здравите, после съмнително болните овце, а накрая - клинично болните. При преминаването на овцете през ваните цялото им тяло трябва да се намокри, а главата се потапя принудително един-два пъти.

Поради това понякога се случват инциденти. Някои по-слаби овце може да бъдат травмирани или удавени при притискане от другите животни. След преминаване на част от овцете през ваната разтворът се замърсява, а концентрацията на акарицидното средство намалява. Това намалява и ефективността му, затова към разтвора трябва да се добавя от препарата. Тогава обаче не може да се определи точно дали разтворът е с необходимата концентрация. По-високата концентрация на активното вещество може да предизвика отравяния при животните. Разтворите с по-ниска концентрация не унищожават всички кърлежи и тези, които оцелеят, изграждат устойчивост към тези акарицидни средства. Неправилната употреба на пиретроидните, фосфорорганичните и хлорорганичните съединения в продължение на повече от 70 години доведе до изграждане на устойчивост на кърлежите към тези препарати.

През последните 10-15 години всички хлорорганични и по-голямата част от фосфорорганичните препарати бяха забранени поради високата им токсичност и изградената към тях устойчивост. Акарицидните препарати, които понастоящем се използват за къпане във вани, съдържат пиретроиди. Тъй като тези средства не унищожават яйцата на кърлежите, къпането трябва да се извърши трикратно през 7 дни. Ефектът от лечението се проявява най-рано след 1 месец. Пиретроидите имат краткотрайно действие, затова не се изискват карентни срокове за млякото и месото. Много по-ефективни за лечение на крастата са инжективните препарати, съдържащи макроциклични лактони (авермектини). Тези препарати са много по-удобни за приложение и по-безопасни за животните отколкото препаратите за къпане. Дозират се лесно и точно, с което се избягва рискът от отравяне на животните.

Голямо предимство е и това, че са ефективни и срещу много видове вътрешни паразити. През последните 30 години широко приложение намериха препаратите с активна субстанция ivermectin. Прилагат се подкожно, двукратно през 14 дни. Активното действие на ivermectin продължава 9 дни. Повторното третиране се налага, защото препаратът не е ефективен срещу яйцата на кърлежите. Карентният период за месото е 11 дни, а за млякото 28 дни, което го прави неподходящ за лактиращи животни. Вероятно поради масовата употреба на ivermectin през последните години в научната литература се появиха съобщения за изградена устойчивост на някои паразити към него. Най-скоро синтезираният макроцикличен лактон doramectin е eфективен срещу краста и много видове вътрешни паразити при овцете. Той е активната субстанция на препарата Dectomax. За разлика от другите инжективни препарати Dectomax се прилага се мускулно и еднократно. Активното действие е 18 дни, затова не се налага повторно третиране. Видимият ефект от лечението се проявява в рамките на около една седмица.

Поради продължителното задържане в организма Dectomax не е подходящ за приложение при лактиращи овце. Карентният срок за месото е 70 дни. Безопасен е за всички възрастови групи животни. Може да се прилага по всяко време на бременността. Тъй като мускулното инжектиране е по-безболезнено от подкожното, Dectomax се препоръчва при бременни и чувствителни животни (кози). За предпазване на стадата от краста е необходима системна профилактика. Новозакупени животни трябва да бъдат третирани срещу краста поне три седмици преди вкарване в основното стадо. Един месец преди осеменителната кампания е необходимо кочовете да бъдат третирани профилактично. Цялото стадо трябва да бъде третирано профилактично в началото на есента.

Sinor.BG