Министерството на земеделието и горите отговаря на въпроси, които ви интересуват

23-01-2007 г. Основен елемент от политиката на ЕС в сектор „Вино”, е въведената в рамките на съюза забрана за засаждане на нови лозови насаждения, валидна до 2010 г. Основните причини за създаването на такова сериозно ограничение пред производителите в сектора е провокирано от наличието на свръхпроизводство в страните от ЕС, съчетано с намалената консумация на вина в европейските страни, както и увеличението на производството на вина в САЩ, Чили, Аржентина и др. Част от процеса на подготовка на България за членство в ЕС е въвеждането на правилата на обща организация на пазара на вино и нейният най-съществен елемент - генералната забрана за засаждане на нови лозя. За целта през 2002 г., на основание чл.23а от Закона за виното и спиртните напитки, беше приета Наредба на министъра на земеделието и горите за условията и реда за засаждане на нови лозя, презасаждане, присаждане и изкореняване на съществуващи лозя, обнародвана в ДВ, бр.80 от 20 2002 г., изм., бр. 24 от 23 март 2004 г. (по-нататък в текста са направени множество позовавания на наредбата). Важно е да се знае, че правилата на Наредбата се прилагат за производители, които се занимават професионално с производството на винено грозде и вино не се прилагат за продукти, които се произвеждат за семейна консумация и не се предлагат на пазара. Причината за приемането на наредбата на този относително ранен етап преди присъединяването на страната към ЕС е предоставянето на българските производители на достатъчно време да се приспособят към новите правила, валидни в рамките на ЕС, които в началото на 2007 г.ще станат част от българското законодателство Какви са правилата за засаждане на лозя в момента? Засаждането на лозя в страната се извършва по реда, определен в Наредбата за условията и реда за засаждане на нови лозя, презасаждане, присаждане и изкореняване на съществуващи лозя. Засаждането може да се извърши от юридически и физически лица, вписани в регистъра, воден от Националната лозаро-винарска камара, след придобиване на: право на засаждане на нови лозя; на презасаждане и право на засаждане, получено от националния резерв. Правото на засаждане се предоставя от Изпълнителната агенция по лозата и виното в няколко случая: • При принудително отчуждаване на лозарски имот за държавни и общински нужди при условията и по реда на Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост; • За провеждане на експериментална дейност, свързана с лозарството и винопроизводството и за създаване на маточници; • За производство на качествено вино от определен район и/или на регионално вино. Правото на презасаждане се предоставя на производители, които са изкоренили съществуващи насаждения с лозя за площи, изкоренените. Това право може се упражнява само в границите на лозарското стопанство, в което е породено. Сроковете, в които правото на презасаждане трябва да бъде упражнено е до края на петата година, следваща годината, в която е извършено изкореняването или в срок от 8 години в случаите, когато презасаждането се извършва върху терена, на който е извършено изкореняването. Националният резерв от права е специално създаден механизъм за акумулиране и разпределение на неизползваните в страната права на засаждане. Той се попълва от правата на презасаждане, възникнали от бракуването и изкореняването на винени сортове лози след 1985 г.; правата на презасаждане, не упражнени в 5 или съответно 8-годишния срок и правата на презасаждане, възникнали след изкореняване на лозя, чиито собственик не може да бъде открит; Правата от Националния резерв се предоставят на всеки производител, който има желание да засажда лоза, по реда определен в наредбата. След присъединяването към ЕС, производителите на грозде ще получават ли помощи? За разлика от повечето сектори на земеделието, в областта на производството на грозде, европейското законодателство не предвижда директни плащания за производителите. Директни плащания са онези, които са насочени към директно подпомагане доходите на производителите. Помощите в сектор вино са насочени преди всичко към адаптирането на производството към изискванията на пазара и подобряването на качеството на произвежданото грозде и вино. Все пак през първите три години след присъединяването ни към ЕС в страната ще се прилага т.нар. “единно плащане на хектар”. Този вид подпомагане ще се изплаща на регистрирани производители и ще се определя въз основа на общо договорената в рамките на преговорите за присъединяване към ЕС сума за директни плащания и общия размер на подлежащата на подпомагане земя, включително лозовите насаждения. Т.е. за периода, в който ще се прилага единното плащане на хектар, производителите на винено грозде също ще получават директно подпомагане. След изтичане на тригодишния период (възможно е той да бъде удължаван на два пъти с по една година) гроздопроизводителите ще могат да се възползват само от помощите, предвидени в рамките на общата организация на пазара на вино. Тези помощи могат да се разделят на две групи: • Помощи, насочени към подпомагане на производителите на винено грозде (помощи за изоставяне на лозови насаждения и за преструктуриране и конверсия) и • Помощи, насочени към приложението на механизмите за въздействие на пазара на грозде и вино (частно съхранение, помощи за използването на грозде и мъст за производство на гроздов сок и за повишаване на алкохолното съдържание на вина и за дестилация). От в. Земеделски пазар