15-07-2003 г. При френското грозде се различават сортове с черна, червена и бяла окраска на плодовете. Особеното в беритбата на черното грозде (касиса) е това, че при едни от сортовете (Силвергитерсово черно) узряването на всички зърна става сравнително едновременно, докато при други (Велингтон ХХХ) връхните плодове, както и тези във вътрешността на храстите, не узряват дружно, пише в. Фермер новият. Това налага беритбата да се извършва през 2-3 дни, т.е. на два-три пъти. Моментът на започване на беритбата се определя от състоянието на плодовете по връхната част на гроздчетата. Щом те станат червени и леко потъмнеят, беритбата трябва да започне. Плодовете във върха трябва да са почти узрели, а тези в основата на гроздчетата да не са презрели. При закъсняване рано узрелите плодове окапват, а в презрелите съдържанието на киселини, витамин С и на захари намалява. Бере се само в сухо и слънчево време през ранните часове на деня, след вдигане на росата. Мокрите плодове бързо плесенясват. Когато плодовете ще се консумират в прясно състояние, откъсват се целите гроздчета, без да се допуска оронване на зърна. Ако се бере за преработка, може да се откъсват и цели чепки и да се оронват и зърна. Плодовете се запазват до две седмици, като се поставят в проветриво хладно помещение при температура, не по-висока от 10-12 градуса, а за по-дълго - до 30-40 дни в буркани, поставени в хладилник при температура 0 градуса. През 4-5 дни обаче бурканите трябва да се отварят за 15-20 минути. Плодовете на касиса се консумират сравнително малко в прясно състояние, въпреки че именно тогава те са най-полезни за организма. Характерно за тях е, че запазват стабилно изключително високото си съдържание (3-4 пъти по-голямо, отколкото в лимоните и ягодите) на витамин С. Основно се преработват във великолепни сокове, компоти, сиропи, желета, ликьори, вино, конфитюри, а в прясно състояние се приготвят и салати (с ябълки, моркови, круши), супи, ястия и се влагат в много десерти и сладкиши. Беритбата на плодовете на червеното и бялото френско грозде за разлика от тези на касиса може да продължи и по-дълго време, защото те трудно окапват. Подходящи се предимно за преработване в сокове, желета и други продукти. При бодливото (немско) грозде се различават сортове с червено, червено-виолетово, зеленикаво, белезникавокремаво и жълто оцветяване на плодовете. Немското грозде се бере в различна степен на зрялост - за сладка и компоти - в техническа зрялост, а за конфитюр и за консумация в прясно състояние - в беритбена. Беритбената зрялост се определя по оцветяването на плодовете. Обикновено беритбата се извършва на 2-3 ръце. Червените сортове се берат на два пъти, преди целите зърна да са добили тъмночервен цвят и през ципата на зърното да личат светлите сферични жилки. Светлите сортове се берат също на два пъти - когато зърната започнат да се избистрят, преди да са омекнали. Набрани в беритбена зрялост и поставени в малки щайги по 2-2,5 кг в тъмно, сухо и прохладно помещение, плодовете може да се съхранят до 4-5 дни, а в домашен хладилник - до 2 седмици. Червените, червено-виолетовите и зеленикавите плодове се предпочитат за ядене в прясно състояние, за приготвяне на желета, а неузрелите напълно - за сладка и за компоти. Белезникавокремавите и жълтите плодове се използват повече за преработване в желета, конфитюри и компоти, пише още вестника. Плодовете на бодливото грозде съдържат захари, минерални вещества, органични киселини, пектин, витамин С и други, но не са подходящи за хора с чувствителна храносмилателна система, с язви на стомаха и на дванадесетопръстника.