Панацея няма, има рационални решения

12-12-2006 г. Следващата насока за промяна на разрушителната роля на преразхода на енергия в земеделието е разумното използване на изкуствените торове. По принцип при производството на изкуствени торове се изразходва много енергия. За САЩ делът на енергията, отделена за торовете, е 20 на сто от общия разход в земеделието и когато тези торове не се използват разумно, тогава щетите са огромни. Цифрите са показателни. Докато средно за света един тон изкуствен тор дава 13 тона зърно, то за Китай един тон торове дават 9 тона зърно, Индия съответно 11 тона, а в САЩ 18 тона. По-високата ефективност на изкуствените торове в САЩ се обуславя от практиката на предварителен анализ на почвите, преди да се определи дозата изкуствен тор. Това предпазва от предозиране и влошаване на ефективността. Другата причина за снижаване на дозите, специално на азотни торове в САЩ, е широкото използване на соята в сеитбообращенията. Соята като бобова култура фиксира атмосферния азот и обогатява почвата, което прави ненужно използването на азотни торове. Разширяването на площите, заети от бобовите култури, е следващият резерв за икономия на енергия. Не е случайно, че производството на соя в света от 16 милиона тона през 1950 г. е скочило на 220 милиона тона през 2005 г. Това е образец на екологична практика. Соята обогатява почвата на азот и спестява торове. Включена в смеските на животните, понижава разхода на зърно за килограм прираст и отново води до икономия на енергия. Най-същественият принос на земеделието в намаляване на производството на въглероден двуокис и оттам за намаляване на парниковия ефект обаче ще дойде от смяната на енергоизточниците. Тук възможностите също са много. Земеделието като производство е свързано с площи, върху които може да се улавя силата на вятъра. Вече са създадени ново поколение генератори, които произвеждат енергия с висок коефициент на полезно действие. Най-показателен пример в това отношение е Дания. Сега в тази страна вече 20 на сто от общия енергиен разход се задоволява от вятърните двигатели, а се предвижда през 2030 г. този дял да достигне 50 на сто. Производството на електроенергия и продаването й на електропреносните дружества се очертава като нов допълнителен източник на доходи за фермерите. Върху тази възможност засега интензивно се работи в САЩ. Друга възможност за включване на фермите в енергопроизводството, която вече се осъществява, е чрез производство на метан от оборски тор и изгарянето му за отопление или пак превръщане в електроенергия. Но най-ефективно земеделието ще се включи в борбата за намаляване на отделяния въглероден двуокис чрез производството на етанол или биодизел от земеделски продукти, съответно зърно или мазнини. Най-напреднала при производството на етанол като гориво за двигателите с вътрешно горене е Бразилия. Етанолът, добит от ферментацията на захарната тръстика, е осигурил през 2005 г. 40 на сто от автомобилните горива на страната. Въпрос на години е Бразилия да се откаже от бензина. По тези въпроси вече се работи и в нашата страна, затова няма повече да се спирам на тях. Предимството на тази практика се състои във факта, че полученият от горенето на етанола и биодизела въглероден двуокис се улавя от растенията и с помощта на слънчевата енергия се превръща отново в органично вещество, което е нов източник на енергия. С това се затваря естественият кръговрат, създава се типично екологично производство. Така се избавяме от най-големия замърсител при сегашната икономика, изкопаемите горива, течни и твърди. Дали са реалистични нещата, с които ни занимава Л. Браун в книгата си за повсеместната екологизация? Това е може би най-важният въпрос, който възниква при първото преглеждане на книгата, но този въпрос отпада при внимателния прочит. Нека си послужим с един негов цитат: "Първо, почти всички разрушителни екологични тенденции са наше собствено дело. Всички проблеми, които стоят пред нас, могат да бъдат решени със съществуващите технологии. И почти всичко, което трябва да направим, за да изведем икономиката на екологично устойчив път на развитие, е правено и се прави в една или повече страни. Виждаме компонентите на План Б в технологиите, които са вече на пазара." Какво може да попречи на новите екологични технологии да влязат в производството, да станат реалност? Това са цените. Докато изкопаемите горива бяха евтини, разработките по енергоспестяващите технологии се задържаха. Първият скок на цените на горивата през 70 години отприщи инициативите и се появиха много надеждни решения, които през 90-те години, когато цените на нефта паднаха, отново замряха. Последният скок в цените на нефта отново отприщи лавината на новите енергоспестяващи технологии,и търсене на възстановяемите източници на енергия. Всички обективни данни, посочени в книгата, навеждат на мисълта, че последният скок на цените на нефта е свързан с реалното изчерпване на земните ресурси и забавеното откриване на нови залежи и едва ли ще бъде последвано от ново спадане на цените. Освен изтощените ресурси на изкопаеми горива започва да действа и друг фактор - глобалното затопляне, причинено от огромните емисии на въглероден двуокис, със съпровождащите го природни катаклизми, урагани, бури катастрофални наводнения. Става ясно, че някой трябва да плаща за "евтините" течни горива. В книгата е посочено, че ако се вземат под внимание щетите, нанесени върху природата от безконтролното ползване на евтини горива и се стигне до тяхното компенсиране, тогава цената на бензина вместо 0,53 долара за литър, както е в САЩ през 2005 г., ще трябва да достигне 2,9 долара за литър. Тези реални цени коренно ще променят увлечението по ползването на леките коли за щяло и нещяло. Предстоящо е според Браун възприемането на нова икономика, която да отчита всички разходи. Само такава икономика може да бъде стимул за екологично развитие на планетата и спасяването на цивилизацията от бедата, в която е изпаднала. От в. Фермер