Протеиновите култури са майки на плодородието

05-09-2006 г. Протеиновите култури заемат важно място в структурата на земеделското производство. Тяхното използване има два аспекта - за фураж и храна на хората. Освен че са богати на белтъчини, те имат важно значение за естественото почвено плодородие. Включването им в сеитбооборотните схеми като предшественици на други култури намалява до голяма степен азотното торене, което е особено важно с въвеждане на биологичното земеделие. В света се отглеждат повече от 40 вида и няколко хиляди сорта. Основните видове в Европа са грах, соя бакла, лупина и фий. Величината на добива и суровият протеин от единица площ определят както избора на културата, така и нейната важност и стопанско значение за определения район. Търсенето на алтернативни решения при тези култури, съобразени с климата и настъпилите промени в регионален и глобален аспект, трябва да заема сериозно място в политиката и програмата както на национално ниво, така и конкретно за всяка ферма, сдружение, земеделски производител и т.н. Промените в климата, свързани със засушаване, затопляне, промяна в продължителността на някои от сезоните или тяхното изместване във времето, води до скъсяване на преходите, което ще определя все повече структурата на културите и сортовия им състав в даден район и тяхната реакция към стресовите фактори на околната среда. Най-важният въпрос, който всеки производител трябва да си задава, е каква бобова култура да избере, а не да отглежда ли въобще такива култури през годината. При зърнено-бобовите култури, когато са типично пролетни (нахут, леща, фасул, папуда), ориентацията трябва да бъде към ранни и средноранни сортове с къс вегетационен период и сравнително добра устойчивост на ниски температури рано през пролетта. Навременната, осъществена при първа възможност сеитба, съобразена с климатичните фактори при тях, е друго важно условие за получаване на нормални добиви. При отглеждане на тези растения за фураж (особено за зелена маса, но може и за зърно), когато имат зимно-пролетен характер (грах, бакла, обикновен фий, бурчак), за предпочитане е да се използват зимни сортове. В такъв случай реколтата е готова с 20 дни по-рано от пролетно засетите. Те използват зимно-пролетната влага и осигуряват през годините стабилни и сигурни добиви. Затова производителите трябва да търсят и използват при възможност зимни сортове грах, фий, бакла. Само в райони, където условията са сурови и не позволяват есенна сеитба при грахово-житните и фиево-житните смески, могат да включват пролетни житни култури (овес, пролетен ечемик), засети колкото е възможно най-рано. При подбора на компонентите за житно-бобовите смески важно условие е технологическата зрялост на видовете и сортовете да настъпва едновременно, за да има добра икономическа ефективност и високо качество. Там, където почвите са кисели или имат слабо плодородие, или са силно ерозирани (особено в предпланинските и планинските райони), могат да се отглеждат бяла лупина (Lupinus albus), бурчак (Vicia ervilia), обикновено секирче (Lathyrus sativus). Тези култури не са много познати на нашите производители, но определено биха могли да се включат в структурата на протеиновите култури и да заемат площи, които не са подходящи за традиционно отглежданите бобови растения - грах, соя, нахут и др. Едно от най-важните условия за ефективността на производството при типично пролетните зърнено-бобови е търсене и въвеждане на сухоустойчиви видове с кратък вегетационен период. Включването на разнообразието от видове, сортове и форми от зърнено-бобовите култури в производството е важна алтернатива за бъдещето на земеделското производство. В Европа са създадени зимни и пролетни сортове от грах, бакла, бяла лупина, обикновен фий и бурчак. Само пролетни сортове се предлагат при соята, синята и жълтата лупина. Най-висока толерантност към високи температури на въздуха притежава соята, след това нахутът, следвани от грах, синя, бяла и жълта лупина. Слаба устойчивост имат фият и бурчакът. Баклата не издържа на високи температури. По-висока толерантност към почвено засушаване притежават жълта лупина, синя лупина, нахут, обикновен фий и бурчак. Макар и по-слабо толерантни към сушата са също грахът и бялата лупина. Соята и баклата не могат да се отглеждат без напояване. Грахът и баклата са много по-устойчиви на ниски температури от обикновения фий и бурчака. Сравнително добра толерантност притежава бялата лупина, но е важно на какви почви е засята. Соята е типично южна култура и не издържа ниски и отрицателни температури. Синята и жълтата лупина са уязвими на отрицателни температури. Грах История на отглеждането му у нас и насоки за неговото използване Грахът е най пластичната от бобовите култури и предоставя най-голям избор на сортове, вписани в сортовата листа на страната и Европа. Биологичните особености на граха дават възможност в нашата страна той да се отглежда успешно като зимна и пролетна култура, поради което към него има по-голям интерес в сравнение с другите видове от тази група. Освен това от всички споменати по- горе култури само при граха има по-голямо разнообразие от сортове (пролетни и зимни ) с направление за зелена маса и сухо зърно. Както другите зърнено-бобови култури грахът е добър предшественик на зимните житни култури, но той е сравнително най лесната култура. Отглежда се предимно при неполивни условия, почти не се напада от болести. При необходимост може да се извежда ефективна химическа борба с плевелите, която е по- наложителна при пролетна сеитба. Засят през есента на добре подготвени площи, навреме и с подходяща сеитбена норма, той изпреварва развитието на плевелите и обикновено посевите през пролетта са чисти. Прекъсването монокултурата на пшеница с грах допринася за намаляване вредното влияние на безсменното й отглеждане. В този случай добивите на зърно се увеличават близо 42 % спрямо монокултурата и с 13 % спрямо двуполка пшеница - царевица. Отглеждане на граха за зърно и използването му като концентриран фураж у нас има сравнително кратка история. Значителни площи през периода 1934 - 1939 г. той заема само в района на Добруджа. При едно равнище от 1000 ха до 1939 г. площите нарастват постепенно и достигат през 1967 г. 54 хил.ха. След 1970 г. те намаляват, като от 1975 до 1979 г. са около 10000 ха. Един значителен растеж на площите се наблюдава през периода 1983 - 1988 г., като те достигат над 150 хил.ха бобови култури. След 1989 г.,със започване на реформата в земеделието и нарушаване частично схемата на сортоподдържането и семепроизводството, площите отново намаляха и през 1993 г. те се ограничиха до 10 хил.ха. През последните няколко години отново се наблюдава истински интерес и заинтересуваност у частните стопани към тази култура и към 1998 г. те вече са 50 хил. ха Добивите на зърно за един период от 40 год. за цялата страна са крайно незадоволителни и нестабилни - от 500 до 1700 кг/ха. Основните причини за това са ограниченият сортов състав, неправилното райониране, както и редица нерешени въпроси от технологията на културата. В някои стопанства обаче, където на граха се отделя необходимото внимание, макар и със стария сортов състав се получават високи за нашите условия добиви - над 3000 кг/ха. До 1955 г. в Добруджа се отглеждат само пролетни сортове, и то предимно популации, които са смесица от бялоцъфтящи (белозърнести и зеленозърнести) форми. Изключително силната неизравненост на семенния материал е причина за ниските добиви (1200 кг/ха) тогава, независимо от сравнително доброто ниво на агротехника. През този период от Румъния са интродуцирани сортовете Виктория бялозърнеста, Виктория зеленозърнеста и Бял среднозърнест. През 1955 г. в ИПС Ген. Тошево са създадени, а по-късно и районирани за цялата страна сортовете Толбухин 1, Толбухин 2, Толбухин 3 и N 30/2, които превъзхождат по добив на зърно съществено ( от 17 до 23 % ) разпространените тогава местни популации. От 1960 - 1965 г. започва масово отглеждане на интродуцирани у нас съветски сортове Рамонский 77 и Уладовский 303. За кратко време те изместват предишните сортове и са в сортовата листа на страната близо 25 години. Получаваните добиви при тях са от 2300 до 3200 кг/ха. Както при повечето сортове отглеждани до 1990 г., най-голям недостатък при тези сортове е полягането на растенията във фаза узряване. През 1976 г. към горните два сорта се добавя и Ауралия от Германия. По-късно (1980 г.) той вече заема съществени площи, а в някои райони дори измества Рамонский - до 100%. Създаденият в ИФ - Плевен, сорт Плевен 4 не превъзхожда съществено разпространените тогава сортове по добив на зърно, но е малко по-ранозрял, което му дава известно предимство. От 1984-1990 г. широко място в структурата намират още сортовете интродуцирани от Чехия: Дукат, Юнак, Богатир,Смарагд и от Русия - Топаз и Неосипаящийся,както и българските зимни сортове Плевен 10, Мир и Юбилеен. За да бъде икономически изгодно отглеждането на граха за зърно, трябва да се използват сортове, които осигуряват средни добиви над 2000 кг/ха. През последното десетилетие в света се предлага голям набор от сортове, което предоставя на производителите широк избор и възможности. В момента в нашата страна най-широко от зимните сортове и може би единствено се отглежда Мир - ранозрял, типично фуражен сорт за зелена маса, с много добро осеменяване. Освен това сорт Весела намира място в някои райони за производство на сухо зърно.Тези два сорта презимуват успешно и затова се търсят от производителите. При пролетните сортове наборът е значително по-широк. Използват се както сортове, вписани в европейската листа, така и наши сортове. Все още на значителни площи се отглеждат Юнак (интродуциран от Чехия) и Плевен 4. През 2004 г. бяха признати още два нови сорта пролетен грах Амитие и Пикарди, резултат на българо-френска селекция (от реализиран съвместен проект между ИРГР, Садово и ИНРА, Франция), Тези два сорта са високопродуктивни, не полягат и се прибират директно почти без загуби. Имат високо съдържание на суров протеин и биха могли да заемат важно място в структурата на граховата култура. Семепроизводството на грах у нас е недостатъчно и не добре организирано, в повечето случаи поради липса на финансови средства и популярност на добрите сортове. Това създава условия да се внася семенен материал, който се използва еднократно, без да бъде законно организирано семепроизводство. Освен това цените не са благоприятни за земеделските производители и те не включват бобови култури в сеитбооборота, които, както всички знаят, са особено важни за плодородието на почвата. Трябва да се отбележи, че сортоподдържане на по-старите сортове почти не се прави,което води до получаване на неизравнен семенен материал, който няма нужната цена независимо за какво се използва - за семена или за стокова продукция През последните години наравно с нахута, баклата и лупината освен за концентриран фураж сухото зърно на граха в Европа се включва в производството на брашно за хранителната промишленост, като заема важно място при приготовлението на бисквити. В света сортовете грах не се разделят на подходящи за фураж или за храна на човека. В първия случай обикновено се говори за протеинови култури, а във втория за използване на бобовите като сухо зърно. Когато се използва зърното на граха за концентриран фураж, се търси главно усвояването на протеина, липсата на танин и минимално съдържание на антитрипсиновите вещества. Ето защо оцветените семена на типично фуражните сортове (например Мир, Плевен 10 и др.) не се препоръчват за изхранване на непреживни и преживни животни. Те са подходящи за птици, и то най-вече за гълъби. Сортовете, които основно се използват за преработка в хранителната промишленост, са предимно с бледожълта или жълто-розова окраска. Тук могат да се включат и такива с изумрудено-зелена окраска, но при едно много важно условие - цветът на семената да е изравнен, т.е. да е еднороден. Бързото внедряване на сухия грах в хранителната индустрия (например във Франция) е обосновано най-вече с изместването на соята във връзка с широкото използване на генно модифицирани сортове (GMO) при нея. Друг фактор е и по-ниската себестойност на граховото зърно. Създадени са ефективни технологии за производство на концентрати от протеин, снакс и др. Използването на граховото брашно като съставка при приготвянето на колбаси вместо соя също вече намира своето място. Грахът е богат на скорбяла (45-50%), суров протеин (25-30 %) и съдържа от 1,4 до 1,8 % лизин. При използване на граховото зърно за храна на животните и човека има няколко условия, на които продукцията трябва да отговаря. От Ст.н.с. д-р Сийка АНГЕЛОВА, ИРГР- Садово, в. Фермер