Репродукцията в коневъдството е неизползван биологичен резерв

22-08-2006 г. За голямата привързаност и интерес на българина към развъждането на коне доказателство е не само историческото минало, но и настоящето. Сега, в средата на първото десетилетие на ХХІ век, в страната се отглеждат повече от 150 хиляди коне от 12 породи: Чистокръвна английска, Чистокръвна арабска, Арабска шагия, Източнобългарска, Плевенска, Дунавска, Тракененска, Хановерска, Рисиста, Тежковозна, Хафлингер и Пони. Освен тези породи се отглеждат и значителен брой местни планински и каракачански коне. За генетичното подобряване и усъвършенстване на конете от отделните породи са създадени съответни развъдни асоциации, а цялостната политика за развитието на коневъдството в България се води от създадената през 1999 г. Национална асоциация по коневъдство. Известно е, че основни двигатели на генетичния прогрес в коневъдството са селекцията и репродукцията. Чрез репродукцията при оплождането се обогатява наследствеността и се предават на потомството създадените чрез селекцията ценни генетични заложби на родителите. С повишаването на плодовитостта се увеличава ефектът на отбора при селекцията и се подобряват икономическите резултати от продажбата на приплодите на вътрешния и международния пазар. Някои специфични видови особености ограничават плодовитостта на конете като: едноплодност, т.е. износване и раждане само на един плод. В случаите, когато се оплодят две яйцеклетки и се развиват два плода, на определен етап от тяхното развитие настъпва аборт и са изключително редки случаите на раждане на здрави и жизнеспособни кончета близнаци; сезонна полицикличност - т.е. разпасване и заплождане в периода от февруари до края на юни; по-бавен растеж и съзряване на организма на по-голяма възраст - заплождане над 3-годишна възраст и първо ожребване на 4-годишна възраст; продължителен период на бременността - около 340 дни; по-лабилна връзка и по-чести случаи на ембрионална смъртност и аборти. Тези особености и често поради организационни причини и липсата на близък контрол и ръководство на репродуктивния процес са в основата на ниската плодовитост в нашата, а и в световната коневъдна практика. Проучванията в света показват много различни резултати на плодовитостта при кобилите: ниска плодовитост - от 55 до 65 на сто; средна - от 65 до 75 на сто и висока - над 75 на сто. Примерно в Полша (страна с много добре развито коневъдство) в някои конезаводи редовно получават средногодишно от 100 кобили майки по 76,65 кончета. У нас за висока плодовитост на кобилите от Дунавската порода съобщава Караиванов - 74,45 на сто с вариране от 61,7 до 81,7 на сто. Повечето от проучванията обаче показват средна и ниска плодовитост при отделните породи като: Плевенска - 65,38 на сто; Чистокръвна английска - 49,45 на сто; Източнобългарска - 44,27 на сто. Тези незадоволителни резултати будят известна тревога, тъй като са получени в реномирани конезаводи с богат опит и традиции в развъждането на коне. Още по-голяма тревога и неудовлетвореност буди сегашното състояние на репродукцията в нашето коневъдство. По данни на Националната асоциация по коневъдство през 2005 г. под селекционен контрол от различните породи са били 1705 кобили майки и са действали 255 племенни жребци. Тези животни са ядрото (нуклеуса), най-ценната част от националната популация на конете. Те са източникът на приплоди с ценни генетични заложби за подобряване на коневъдството в страната. От в. Фермер