След като Министерството на земеделието и храните обяви ставките, с които ще компенсира загубите на овощари и зеленчукопроизводители от поскъпването на горива и торове (чрез така наречената „иранска помощ“), потърсихме мнението на Живка Гроздева, член на Управителния съвет на Асоциацията на овощарите в България (АОБ) и един от учредителите на сдружението „Група овощари Карнобат“, която да обясни доколко първите обезщетения ще покрият загубите на сектора през тази година.
Бизнес дамата накратко обясни, че средно на декар земеделците ще получат по 16 евро от иранската помощ, с които едва биха покрили разходите си за наетите работници, обрали реколтата. В същото време преди дни италианското правителство отпусна 180 евро компенсации за производителите си на круши и киви. Без да прави аналогии, защото всеки земеделец е запознат със състоянието на националния бюджет, затова и Гроздева няма големи очаквания за размера на държавната помощ, която общо ще бъде отпусната.
Ние държим обаче потребителите да знаят защо и тази година производителите на плодове ще са на червено, въпреки изключително добрата реколта. В многобройните интервюта с фермерите през тази година проблемът с поскъпването на работната ръка беше изразяван нееднократно. Не само тези плащания обаче товарят себестойността на производството, защото овощарските разходи през 2026 г. рязко скочиха, достигайки между 500 евро и 700 евро на декар, като тук се включва и огромното поскъпване на горивата и торовете, обяснява Гроздева.
Всички са наясно, че заради ограничените средства за земеделие в националния бюджет държавата още не е осъвременила нормите, по които се изчисляват разходите за горива при производството на плодове и зеленчуци. За разлика от зърнопроизводството, където обработките са много по-малко, овощарите влизат по няколко пъти в градините си за един сезон - не само да пръскат, но и да поливат, когато са без капково напояване. И е смешно, че до този момент администрацията пресмяташе разходите за горива на овощарите само по 12 евро за декар обработваема площ.
За да премахнат тази несправедливост, от агроминистерството са поискали от Гроздева като представител на бизнеса, да изчисли тазгодишните им разходи през издадените фактури. Крайният резултат показал, че за 5-те месеца през лятото само за нафта овощарите са разходвали по 100 литра на декар, тоест осем пъти повече от старите норми, по които се работи в МЗХ. „Тези изчисления бяха изискани от нас, за да може министерството да има актуални данни при определяне на бъдещата помощ за ликвидност на земеделските стопанства, която беше одобрена от ЕК и се очаква да получим в началото на следващата година, за което сме изключително благодарни“, обясни Живка Гроздева. И допълни, че, ако ресурсът на държавата позволява, би трябвало за декар секторът да получи около 90 евро на дка само за ликвидността, но се съмняват, че компенсациите биха надхвърлили 65 евро.
Мнението на Гроздева за търговските вериги
Независимо, че държавната подкрепа у нас ще бъде далеч по-малка от изплащаната в Западна Европа, бизнес дамата твърдо смята, че секторът на плодове и зеленчуци би трябвало да бъде подкрепян не толкова финансово, колкото институционално. „Липсата на контрол и точни правила за действие по веригата от полето до магазина остава най-големият проблем за нас, фермерите. Нееднократно заявявахме, че държавата не трябва да се фиксира толкова върху търговските вериги, колкото върху малките тротоарни сергийки и магазинчета, които никнат като гъби и където ценовата ножица между цените на производител и на клиент е най-голяма“, категорична е Живка Гроздева. Именно затова и овощари и зеленчукопроизводители настояват държавата да обясни какъв контрол упражнява върху тези малки търговци и дали събира данъци от тях, защото като потребители често виждаме как на тези места не се издават касови бележки.
Бизнес дамата дава пример и с опита на колегите си, които са категорични, че работят много добре с търговските вериги, чмиито цени покриват техните разходи и че там лабораторните проверки за пестициди са много по-строги, отколкото липсата на всякакъв контрол върху стоката, продавана по тротоарите.
„От разговорите си с администрацията в МЗХ усещаме, че има разбиране. Но е време и останалите участници по веригата да подкрепят нашите искания за справедлив контрол върху всички участици – от производителите до малките търговци“. Гроздева припомни, че браншът настояваше за строг контрол върху вноса не само от Турция и Гърция, но и от Молдова, защото нереграментираните канали не са премахнати. Затова и тази година първичното изкупуване на плодове почти го нямаше и много колеги оставиха плодовете да гният по дърветата, без да ги оберат. Същото се случва и в момента, тъй като българската слива е родила много, вкусна е, но цените са между 20 и 30 евроцента евроцента, а по пазарите килограмът се предлага за 1 евро“.
Именно затова държава и безнес е важно да постигнат разбирателство по отношение на новите нормативни промени, които се подготвят при контрола по агрохранителната верига, заключава представителката на овощарите.
