Хинапът спада към рода (Ziziphus) на сем. Злобинкови (Rhamnaceae). Известен е в България още като финап, дзиндзифка или китайска фурма. Произхожда от Източна Азия, но във времето е пренесен и отглеждан успешно в много райони по Средиземноморието. В България вирее добре в южните части на страната, например - Южното Черноморие. Представлява дърво с много здрава дървесина. Дървесната корона се формира сама, без някакави специални резитби. Леторастите се отличават с изпъкналите възли по протежението. На височина достига около 8 м. Не са изключени и дървета, надвишаващи 15 м.
Растенията са дълголетни и при подходящи за тях условия могат да достигнат век. От стопанска гледна точка са ценни, защото започват да дават плодове още на третата година. Цветовете му са двуполови, дребни и зеленикави с жълт оттенък. Събрани са в основата на листата.
Плодовете са топчести до продълговати, наподобяват малка фурма, а когато са зелени приличат и на маслинка. На дължина стига до 3 см. Вътре в плода има костилка.
Хинапът е подходящ за оползотворяване на места с камениста почва, варовита, стига да не е сбита. Издържа на високи температури през лятото. Същевременно е устойчив на застудяване под 15 – 20°С. За отглеждане трябва да бъдат избрани слънчеви места.
От гледнат точка на растителното здраве той не е податлив на болести и неприятели. Това качество спестява време и средства за употреба на пестициди в растителната защита, а в плодовете на хинапа няма да има остатъчни количеста от препаратите.
Подходящ сезон за засаждане е пролетта, но при наличието на посадъчен материал и разни организационни причини е възможно и есенно засаждане, както при различни овощни видове у нас. Подходящото разстояние между дърветата е около 5 х 5 м. Преди засаждане по-дебелите корени леко се обрязват. Дупката трябва да има диаметър, надвишаващ два пъти този на кореновата система. След засаждането пръстта около кореновата система подлежи на уплътняване (притъпкване). За поливане след засаждането са необходими 10 – 12 л. При слягане на почвата около стъблото трябва да бъде добавена още пръст за изравняване. По време на вегетацията възрастните дървета издържат на суша и при по-продължителна такава може да получават вода веднъж месечно.
С какво са привлекателни плодовете на хинапа?
Месото е плътно, съдържа органични вещества като белтъчини, мазнини и захари. Сладко с кисел привкус. Отличинтелна черта е високото съдържание на витамин С, а от неорганичните съставки трябва да бъдат отбелязани желязото, йодът и кобалът. Като храна плодовете могат да бъдат употребени в прясно и изсушено състояние. Включени са и в готварски рецепти.
Освен с хранителните си качества плодовете на хинапа са ценни, защото доказано подпомагат дейността на черни дроб. Може да бъдат препоръчани на болни с диагноза хепатит и цироза. Полезни са и при заболяване на далака. В рецепти от китайската медицина хинапът е споменат и при лечение на задух.
Големи количества плодове мотат да бъдат запазени чрез изсушаване. Материалът за преработка трябва да бъде почистен от загнили плодове и такива с механични увреждания. Следва измиване на отбраните плодове.
Топлинната обработка става на т. нар. водна баня. Топлината от врящата вода в голям съд се предава в по-малък потопен съд, където са плодовете на хинапа, леко поктрити с вода. Водната баня приключва с омекването на плодовете. Те трябва да бъдат извадени, поръсени обилно със захар и оставени да изстинат. Сушенето става при 60°С във фурна или в уреди за сушене, каквито има вече на пазара. Важното е плодовете да бъдат заредени върху решетъчни съдове, без да се допират помежду си.
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита
