Ще дойде ден, когато държавата за последно ще раздаде пари на земеделците – от бюджета и от европейските помощи. Фермерите ще се почерпят, ще обявят градините, техниката и животните си за продан и ще излязат облекчени от професията. Най-лесно могат да продължат като закупят микробуси и станат прекупвачи или дребни вносители на македонски плодове и зеленчуци.
От години множеството производители са на изкуствено дишане и се поддържат живи с подаянията от Брюксел и от държавния бюджет.
Днешният протест на овощарите в Сливен е поредният пример, в който земеделците искат политики, които да им помогнат да се изхранват от тежкия си труд с достойнство. Те настояват за приемането на два закона – Закон за браншовите организации и Закон за кооперативите. Вместо това поредният министър им обещава пари.
Вече близо 20 години земеделците очакват двата закона, заедно и други, свързани с ползването на земята.
Дотук няколко пъти е внасян законопроект за браншовите организации и няколко пъти е спиран. Към момента въобще не е на дневен ред, тъй като не е включен в управленската програма на правителството.
Законът за кооперативите бе обещан от Явор Гечев, когато бе служебен земеделски министър. Тогава той каза, че ще го остави като „наследство“ на следващия редовен министър. Дали е имало такова наследство или не, не се знае, но като председател на парламентарната земеделска комисия той вече трябва да е извадил от личния си сейф това имане и да го е входирал в Народното събрание. Няма го.
И няма да го има още няколко години, ако вярваме на сроковете в програмата на правителството. В нея „създаването на съвременна и работеща правна рамка за кооперирането в аграрния сектор“ е предвидено или за март 2028 г. или до март 2030 г. – записани са и двете дати.
Правителството на Радев не поставя селското стопанство в приоритетите си и това се вижда много ясно. Правителството и по-точно земеделският министър инициира програмата „Кошница с грижа“, чиито фокус е намаляването на потребителските цени – на първо място. А на второ –„приоритетно предлагане на продукти от български производителите“. Но „приоритетно“ не е задължително.
Второ, Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията разработи методика за справедливата стойност на продуктите, но в нея селското стопанство – първоизточникът на храните – бе изключено.
Нормално е правителството да използва инструменти, за да задържи инфлацията, а с това и доходите на населението. Защо обаче няма амбицията успоредно с тези мерки да помогне и на земеделските производители?
Защо за тази и следващите две години няма ударно заделяне на средства за хидромелиорациите? Вместо това „стратегическите инвестиции в напояване и създаването на условия за частни инвестиции чрез облекчаване на разрешителните режими“ е отложено за март 2029 г.
Аграрният сектор само предизборно беше приоритетен за правителството. Вече не е. Вместо политики и инвестиции в кооперативи, тържища и напоителни канали, към земеделците ще се изливат държавни пари при всеки сигнал за протест. Това сме го виждали, то непрекъснато се повтаря – и обещанията, и критиките към предишните управляващи. И видяхме докъде ни докара – с намаляващи производители и увеличаващ се внос. На това правителство не му е дадено време да си изживее пубертета, защото дойде на власт с хора, които са били служебни министри, заместник-министри и съветници в Брюксел. Ако до една една година не покажат, че могат да помогнат на сектора със закони, дори написани от някоя юридическа кантора, наистина ще останем без дребните и средни фермери. И това ще е трагично.
