Рекордните горещини това лято оставиха 38% от територията на Европа в условия на суша, а недостигът на вода се превръща във все по-сериозна заплаха за земеделието и производството на храни.
Селското стопанство е сред най-големители потребител на вода в Европа – на него се падат около 31% от общото водочерпене. За сравнение водната електроенергия използва 33% от ресурсите, общественото водоснабдяване 21%, а промишленото производство 14 на сто, пише Евронюз, ползвайки данни на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) от 2023 г.
В Южна Европа, където горещините и продължителните сухи периоди са най-силни, делът не недостиг на вода е още по-значим. През летните месеци земеделието, туризмът и общественото потребление увеличават натиска върху ограничените водни ресурси.
Според ЕАОС през 2023 г. недостигът на вода е засегнал 28% от територията на Европа и 32% от населението. В Южна Европа около 30% от хората са изправени пред постоянен воден стрес, а през лятото делът достига 70%.
По-малко вода – по-малки реколти
Недостигът на вода вече има пряко отражение върху земеделското производство. Намаленото напояване води до по-ниски добиви, икономически загуби за фермерите и нарушения във веригите за доставки на храни.
Загубите на реколта в Европа вече са с над 30% по-високи спрямо тенденциите, прогнозирани преди десетилетие, посочва Европейската парламентарна изследователска служба. Продължителният воден дефицит може да се превърне и в допълнителен фактор за трайно поскъпване на храните.
Проблемът е особено остър в Средиземноморието. За да поддържат земеделието и останалите сектори, някои страни извличат все повече подземни води, включително запаси, които се възстановяват изключително бавно. Така сушата се превръща не само в сезонен, но и в дългосрочен проблем.
Южна Европа е най-застрашена
Кипър и Малта са сред най-тежко засегнатите държави. През 2023 г. Кипър е използвал 92,1% от възобновяемите си сладководни ресурси, а Малта – 66,7%. И двете стойности са далеч над прага от 40%, който европейските институции определят като силен воден стрес.
Кипър се опитва да компенсира недостига, като използва повторно почти всички отпадъчни води и разширява обезсоляването. Малта също разчита на обезсоляване, но повторното използване на отпадъчни води остава значително по-ниско.
България изненадващо се нарежда сред държавите с незначителен недостиг на вода, което българите могат да оприличат на неуместен хумор. Държавата ни е на 17-то място (сред 27-те страни в ЕС), като водният недостиг е измерен на 2,3%. Само че данните са за 2023 г., когато още Плевен не беше на воден режим. А от друга страна как да имаме недостиг на поливна вода, щом като липсва хидромелиоративна инфраструктура, която да я доведе до нивите?
На север натискът върху водните ресурси е различен. В Германия, Полша и други страни той е свързан основно с индустрията и енергетиката. Според ЕАОС преминаването към по-ефективни охлаждащи технологии може да намали водочерпенето в енергийния сектор с до 95%.
Недостигът на вода засяга и храните, и тока
Последиците не се ограничават до земеделието. Ниските речни нива могат да затруднят производството на електроенергия във водноелектрически, топлоелектрически и атомни централи, както и корабоплаването по реките.
За потребителите обаче един от най-преките ефекти може да бъде именно хранителната инфлация. Когато водата за напояване не достига, фермерите произвеждат по-малко, разходите им растат, а натискът върху цените на храните се увеличава.
Европа все по-ясно се сблъсква с нова реалност: водата вече не е неограничен ресурс, а ключов фактор за продоволствената сигурност и икономиката.
