След като в последния брой на „Държавен вестник“ беше обнародван бюджетът за 2026 година, всички министерства и ведомства, включително земеделското ще имат яснота как да използват планираните средства до края на годината. И понеже компенсациите за войната в Иран са онова важно перо, което би трябвало да подкрепи сектора за скъпите горива и торове през тази кампания, а информация по темата почти липсва, затова потърсихме информация от извора.
За читателите на Синор.бг представяме интервюто със заместник министъра на земеделието и храните Янислав Янчев, който участва в дискусия за поземлената реформа по време на изложението „Ден на полета“, проведено от 28 до 30 юли край добричкото село Паскалево.
Г-н Янчев, смяната на две правителства в началото на годината силно забавиха подпомагането, одобрено от Европейската комисия. Имате ли яснота кога земеделците ще получат тези обезщетения?
След като Народното събрание прие бюджета за 2026 г. и параметрите вече са ясни, ни е нужен срок за реакция. В министерството имаме готовност, защото предварително обсъждахме няколко варианта с изичсления на компансациите. Тоест подготовката е налице, но е важно окончателно да видим гарантирано с какъв бюджет ще разполагаме.
Как фермерите ще доказват разходите си за тази помощ?
По регламент има два варианта за доказване на разходите, които ще обсъдим съвместно с бранша. Отдавна съгласуваме подобни важни за сектора плащания с всички организации, затова и ще предложим изчисленията, направени от нас към момента. Преди тази среща обаче искаме да сме наясно с финансовия ресурс – предварителната сума, която се обсъждаше е за 170 млн. евро европейско и национално съфинансиране и тя беше съобщена от министър Абровски. Но без да видим обнародвания в „Държавен вестник“ бюджет, не можем да вземем окончателното решение (интервюто е взето преди обнародването на бюджета на 31 юли).
Ще припомня обаче, че освен иранската помощ фермерите ще могат до края на годината да разчитат и на допълнителни интервенции, което е от значение. Ще дам пример с изплащането на кризисната мярка във връзка със сушата при слънчогледа и царевицата от 2025 г. Знаете, че в края на август ще се подават заявления, но извън нея ще последват и друг вид подпомагания.
След като държавата започна да събира по 1,5% от директните плащания през 2025 г. за попълване на бюджета в Гаранционния фонд, какъв ресурс се акумулира до момента?
Събрахме над 10 милиона евро. Едно от измененията, които в момента върви през Закона за подпомагане на земеделските производители цели да бъдат разписани правилата, по които този взаимооспомагателен фонд да функционира. Защото към момента акумулираните средства не могат да бъдат изразходвани без законова основа.
Добрата новина е, че по предложение и на народните представители в Закона за подпомагането на земеделските производители (ЗПЗЗ), който мина на първо четене в парламента, се предлага и друг източник на средства за този фонд. Става въпрос за непотърсените ренти от така наречените „бели петна“, които стоят по сметки на общини и държава. След изтичане на 10-годишния давностен срок за тяхното получаване се предлага този ресурс да се влее във фонда, така че да се ползват от фермерите като компенсации при щети от бедствия или други събития. МЗХ одобрява това предложение и се надяваме то да бъде прието след ваканцията на парламента.
Смятате ли, че предлаганите законови изменения ще влязат в сила поне до края на годината?
Да, защото е важно средствата от гаранционния фонд да могат да се ползват навреме. Ще допълня обаче, че след приемането на законодателството ще се наложи да подготвим и наредба за прилагането на закона, така че да има реален механизъм, по който земеделските стопани да бъдат обезщетявани при природни бедствия – градушки, наводнения и др. Стихиите не подминаха сектора и тази година, като само за миналата седмица сме описали щети върху 1 800 хектара (18 хиляди декара) , пострадали от градушки. Проблемът се засилва и няма как да бъде сведен до нула.
Някои държави в ЕС ще изплащат директните плащания на своите фермери авансово, а у нас това винаги става през декември. И тази година ли ще бъде така?
Освен иранската помощ, както обясних, имаме и други интервенции, които трябва да бъдат отпуснати до края на годината, а фонд „Земеделие“ все пак има ограничен ресурс. Става въпрос за кризисната мярка плюс по-малки приема, които също ще отнемат от капацитета на администрацията.
В момента най-голямото ни усилие е да планираме максимално добре самите приеми и обработки на заявления. По регламент изплащането на директните плащания става от първи декември и всяка година ние се опитваме да приключим с предварителните проверки, така че основните плащания да бъдат преведени до края на месеца. Надявам се и тази година да успеем. Отново дебело подчертавам, че тази година ще има няколко извънредни приеми и е нереалистично да се говори за авансово плащане по ОПДУ.
Г-н Янчев, с промените в закона за земята най-после се предвижда да има регистър на овощари и градинари. Гарантирате ли, че схемите със заявяване на стари градини ще бъдат премахнати преди този закон да бъде приет?
Ще припомня, че още от миналата година и браншът, и ние като администрация настоявахме да се създаде регистър на производителите на плодове, зеленчуци и оранжерийна продукция, защото чрез него проверките ще бъдат улеснени. Този регистър ще се ползва и при заявяването на площите от страна на фермерите, и при последващите проверки. Той ще даде на администрацията нов инструмент за контрол на площите, а също ще способства и при анализите, които правим, особено по отношение на климатичните промени – ще имаме яснота за сортовия състав на зеленчуците и плодовете, какви съоръжения са инвестирани от фермерите – било за защита, било за напояване; дали има мрежови конструкции или противоградни съоръжения. Изключително важно за наес е да се имаме яснота за реалната възраст на овощните насаждения – нещо, с което може да се спекулира.
Колкото до борбата с измамите, трябва да знаете, че по повод масовите измръзвания през 2025 г., още тогава ние разширихме проверките на място, като комисиите обходиха значителна част от трайните насаждения в страната. Решили сме и тази година инспекциите от областните дирекции по земеделие и фонд „Земеделие“ да повторят процента от миналата година, за да стане ясно, че площите извън плододаване не би следвало да бъдат очертавани.
Целта и на сегашното ръководство на МЗХ е да сложим ред при заявяването на плодове и зеленчуци. Тазгодишните кръстосани проверки вече се провеждат, като сме изработили график в кои региони да насочим цялостно ресурса си, така че да обхванем максимално най-голям процент площи. Мога да гарантирам, че всички големи заявители ще бъдат проверени.
