Доц. Атанас Вучков, преподавател в катедра „Животновъдни науки“ в Аграрния университет в Пловдив, се свърза със Синор.БГ във връзка с публикацията ни в края на миналата седмица „В Испания връщат кози и крави в планините като древен метод за опазване от пожари“. Доц. Вучков има практически наблюдения върху пасищното животновъдство у нас, но освен това участва в европейски проект по темата –„EU4SUPA - Европейски Съюз за Устойчив Пасторализъм“. В проекта си партнират 5 държави с развито традиционно пасищно овцевъдство: Испания, Италия, България, Румъния и Австрия., като основна цел е популяризиране и устойчиво съхраняване на традиционните практики при екстензивното пасищно овцевъдство в Европа
- Доц. Вучков, какви са наблюденията ви върху пасищното животновъдство в страната? Може ли да пренесем испанския опит за предотвратяване на пожари в планините чрез животни, които изпасват сухите треви и по този начин предотвратяват разпространението на огъня?
- За нашата страна този начин на отглеждане на селскостопанските животни не е „иновация“, напротив – това е дълбоко вкоренена традиция в българското животновъдство и в частност овцевъдството. Не случайно от миналото до днес това е основният начин на отглеждане на овцете и козите у нас. Пасищното животновъдство е неизменно вплетено с климатогеографските специфики на нашата страна, както и с бита и традицонните производства на храни от пасищните животни. Стагнацията в животновъдството у нас, в нащето съвремие, най-силно удря подсектора на екстензивно отглежданите пасищни животни. Той е в тотален срив не само у нас, но и в целия Европейски съюз. Причините са ясни – липса на работна ръка, прекалена бюрокрация и рестрикции от екологично естество, липса на достъп до пазари на малките и средни ферми. Всяка страна сама определя дали и докъде да позволи на пасищните животни да се качват в планините, особено ако са национални паркове. Но
в Румъния например липсват подобни ограничения.
Не говоря за резерватите, а за националните паркове с високопланински пасища. В крайна сметка румънското правителство следва препоръките да се стимулира пашата в планините именно с цел да се използват природните дадености на Карпатите , да се развиват местните общности и да се произвеждат традиционни продукти от овче мляко и месо. Това без съмнение дава резултат, защото Румъния е единствената държава в Европа, която през последните 15 години увеличава броя на овцете си. И забележете – от близо 11 милиона овце 80 процента са от местната порода Цуркана, отлично адаптирана към традиционната високопланиско-пасищна система на отглеждане.
Прочети още: В Испания връщат кози и крави в планините като древен метод за опазване от пожари
- У нас обаче има действащи забрани за пашуване в националните паркове „Рила“, „Пирин“ и „Централен Балкан“. Трябва ли те да отпаднат?
- За мен е абсурдна забраната за пашуването на овце и кози във високопланинските пасища, но въпреки че не разбирам основанията, тя се наложи. Покрай тази забрана отпадна и мярката „пасторализъм“, с която се субсидираха животновъдите. Именно заради субсидиите се появиха „нови животновъди“ с цел да получат достъп до лесни пари. Това опорочи идеята, и породи проблема с високопланинската паша у нас, от което страдат предимно местните, реално занимаващи се с пасищно животновъдство фермери. Проблемът е комплексен и се превърна в ефекта на „снежна топка“, като доведе до ограниченията за пашуване в националните паркове. Но какъв ще е резултатът, от тази забрана, след като нито биоразнообразието ще се повиши, нито се увеличава броят на пасищните животни, нито се развиват местните селищни системи?
- Заради рестрикциите пострадаха и реални животновъди. Например „Дивата ферма“ за месодайни говеда драстично намали броя на отглежданите животни ...
- Засягаме един отдавна разразил се спор между говедовъди и овцевъди. Моето уважение към труда на Ники и Бети, но заради недобросъвестни фермери-говедовъди, оставящи безконтролно животните си при високопланинската паша, особено в защитени територии, потърпевши са и те, и много местни фермери, на които им беше отказан достъп до пасища.
Аз лично съм „за“ при разпределяне на пасищните участъци, предимство да имат местните фермери.
Това допринася както за устойчивото развитие на местните общности, и дава поминък на местните фермери, но и чисто логистично би било по-ефективно – това ще улесни производството и транспортирането на мляко и месо от пасищните животни, а не да се отглеждат самоцелно „за субсидии“. Друг проблем е достъпът до водоизточници при планинската паша, когато животните се оставят без надзор и контрол от недобросъвестни пастири. Оставени без надзор говедата са в ситуация, при която навлизат във водоизточниците, претъпкват ги, което е предпоставка за тяхното замърсяване и заблатяване, което пък вече даде основание на екоорганизациите да претендират за забрана на пашата в парковете. Факт е, че високопланинското пасищно говедовъдство в големи мащаби, не е традиционен начин на отглеждане на говеда за нашата страна. Но цялостната забрана на достъпа до високопланинските пасища, заради неспазване на правилата, и заради недобросъвестни фермери е грешка. Грешка от която страдат и природата, и хората и животните.
- А козите не са ли опасни за по-високата растителност в парковете?
- От 20 години се борим да бутнем тази стигма за козите – „козата враг номер едно на гората“, като унищожител на дръвчета. Това просто не е вярно. Алпийските държави не поставят такива ограничения спрямо козите. Да не говорим, че у нас популацията им намалява. Допреди десет години козевъдите плащаха 10 пъти по-голяма такса от овцевъдите, за да могат животните да пашуват в горския фонд. С това успяхме да се преборим, и таксите се изравниха, но и до днес достъпът на кози в национални паркове се санкционира строго.
- В европейския проект, по който работите, участват също ваши колеги от Испания, Румъния, Италия и Австрия. Имате ли информация за пасищното животновъдство в Испания?
- В Европейския съюз Испания е на първо място по брой на отглежданите овце – около 11-12 милиона са, но по данни на испанските колеги преди 35 години те са били 23 милиона. Трендът и там е ясен – животните намаляват и то основно за сметка на екстензивно пасищно отглежданите овце. Отново причините, които се изтъкват, са работната ръка, бюрокрацията, климата и ограничаване на водоизточниците.
Някога в Испания с кралски указ са защитени така наречените „овчи пътища“
- „каняда реал“ (Cañadas Reales) – древна мрежа от изградени от камък пътища с обща дължина надхвърляща 125 000 километра. Те са създадени за преход на стотици хиляди овце и кози между зимните и летните пасища, така наречения трансхуманс. Тази практика и до днес е силно развита в Испания, като най-дългият еднопосочен маршрут е 680 километра. И у нас е имало традицонна сезонна дългодистантна миграция на стадата в Родопите. Старите „кехайски“ родове всяка година са се движели с многобройните си стада от Родопските пасища до Беломорска Тракия и обратно. След затварянето на границата с Гърция в 20-век, тази миграция е преустановена и постепенно се ограничава в краткодистантна сезонна миграция на стадата. Днес за съжаление в Родопите от бившето величие на овчарството, са останали едва мъждукащи въглени.
- Може ли да разкажете малко повече за проекта, в който Аграрния университет и вие като негов представител участвате?
- Проектът EU4SUPA стартира на 1 ноември 2025 г. и ще продължи 30 месеца. Той е насочен към възраждане на пастирството чрез иновативно професионално образование и обучение. Искаме да създадем модерна и ориентирана към устойчивото развитие образователна програма, която да даде нужните инструменти както на настоящите, така и на бъдещите пастири. Една от целите ни е да създадем европейска мрежа за устойчиво пастирство и да създадем устойчива връзка между преподаватели, пастири, изследователи и създатели на политики.
