Анализ на ветеринарния експерт Виктория Монева от Центъра за изследване на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) дава цялостна информация за антимикробната резистентност към зарази от ешерихия коли или салмонела (Escherichia coli и Salmonella spp.), които могат да се предават на хората чрез храни от животински произход – млечни и месни продукти.
Широко разпространената употреба на антибиотици при стоково отглежданите животни, с цел да се провежда терапия и профилактика на стадата, през годините води до негативни ефекти, основният от които е ускоряване на селекцията и разпространението на устойчиви (резистентни) болестотворни микроорганизми и гени по цялата хранителна верига.
Антимикробната устойчивост/резистентност (АМР) при чревни патогени като Escherichia coli и Salmonella spp. се очертава като критично глобално здравно предизвикателство, засягащо както хората, така и животните. Храните от животински произход (месо, мляко, яйца и риба) представляват важни източници на предаване на мултирезистентни организми и гени за АМР на хората, а това от своя страна е значителен проблем в контекста на подхода „Едно здраве“.
Данните от Глобалната система за наблюдение на антимикробната резистентност на Световната здравна организация (Global Antimicrobial Resistance Surveillance System of WHO), Европейския орган за безопасност на храните (EFSA) и Световната организация за здравеопазване на животните (WOAH, основана като OIE) разкриват широко разпространена мултирезистентност сред зоонозните патогени, особено срещу критично важни антимикробни средства като флуорохинолони и цефалоспорини от трето поколение.
Центърът за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) представя общ преглед на разпространението, молекулярните механизми и пътища за предаване на АМР от E. coli и Salmonella, изолирани от храни от животински произход, въз основа на статия на казахстански изследовател.
Хранителните заболявания, причинени от микроорганизми, представляват сериозно предизвикателство за общественото здраве в световен мащаб. Центровете за контрол и превенция на заболяванията идентифицират Campylobacter, Listeria monocytogenes, Salmonella, Escherichia coli, продуцираща Shiga токсин, Shigella, Vibrio и Yersinia като водещи патогени, отговорни за проява на хранителни взривове. Сред тях Salmonella spp. остава преобладаващ причинител на хранителни инфекции, значителна заболеваемост и смъртност. Всяка година инфекциите със Salmonella причиняват между 200 милиона и над 1 милиард случая в световен мащаб, включително около 93 милиона случая на гастроентерит и около 155 000 смъртни случая.
Антимикробната резистентност се очертава като критична заплаха за общественото здраве през 21-ви век, като превръща някога лечими хранителни инфекции в състояния, които са все по-трудни за управление и контрол. Резистентността може да бъде вродена или придобита, като последната предизвиква сериозна загриженост. Коменсалните микроорганизми като E. coli и Staphylococcus aureus могат да придобият гени за резистентност чрез мобилни генетични елементи – плазмиди, транспозони и интегрони. Въпреки че повечето щамове на E. coli не представляват заплаха, патогенните варианти (avian pathogenic E. coli, APEC) причиняват значителни заболявания, особено при домашни птици, което води до големи икономически загуби.
Последните проучвания от Казахстан съобщават за тревожни модели на резистентност, както при домашни любимци, така и при изолати (патогени), пренасяни с храна. Щамовете на E. coli проявяват резистентност към тетрациклини, доксициклин, флуорохинолони и пеницилиновите антибиотици (имат гени за производство на β-лактамази). Изследванията установяват замърсяване на сирене с патогенна E. coli O157:H7 и птичи продукти с мултирезистентна Salmonella еnterica, което представлява сериозен риск за общественото здраве.
Продължаващата еволюция на резистентни патогени изпреварва разработването на нови антибиотици, засилвайки кризата с АМР. Според СЗО „глобалният портфейл от нови антибактериални лекарства“ остава критично ограничен, като много малко нови лекарства са в процес на разработка. Икономическите ограничения и задълженията за упражняване на надзор допълнително забавят иновациите, което води до подновен интерес към алтернативни стратегии като терапия с бактериофаги, пробиотици и сериозни ветеринарни програми за управление на антимикробните средства.
