През първата половина на вегетацията метеорологичните условия бяха благоприятни за развитието на лозите и осъществяването на агротехническите и растителнозащитните мероприятия. Това не означава понижаване на бдителността, защото опасността от неприятели и патогени не е отминала. Синор БГ ще насочи вниманието към тях.
В средата на лятото ларвите на филоксерата (Phyloxera vastatrix) се превръщат в нимфи. Нимфите имат оранжево оцветяване и са със зачатъци на крила. Те стават крилати девственораждащи (партеногенетични) възрастни.
Те снасят яйца, отличаващи се по размер. От по-едрите се раждат женски, а от по-дребните – мъжки. Това е нов етап от развитието на филоксерата. Половите форми не се хранят поради липсата на устен апарат. След осъществяването на половия акт женските снасят яйца по две- и тригодишните леторасти. Яйцата най-често са скрити в пукнатините на кората.
След снасянето на яйцата възрастните умират, а подновяването на жизнения цикъл става след презимуването на яйцата. Ларвите смучат сок от горната страна на листата на американските лози. В мястото на хранене клетките нарастват прекомерно и се образува торбичка (топчица, гала). Тя е изявена от долната страна на петурата и има червеникав цвят. От горната страна на листа има малък отвор с бели власинки. Най-често в една гала има една основателка. Те снасят от 250 до 500 яйца без оплождане и после умират.
Младите ларви от новото поколение нападат младите листа, смучейки сок от горната им страна. В мястото на хранене се образуват нови гали. При силно нападение по един лист броят им може да надхвърли 500. През лятото листната форма на неприятеля може да развие 5 – 6 поколения. Най-застрашени са сортовете Шасла и Монтикола. С настъпването на студовете всички ларви и възрастни загиват.
Продължава появата на възрастните бръмбари (имагинирането) на Турския лозов хоботник (Otiorrynhcus turca). При масово нападение пораженията на листната маса могат да бъдат значителни. Подобни са щетите от Малкия лозов хоботник (Otiorrynhcus sulcatus).
Лозовиат стригач (Lethrus apterus) е друг бръмбар, който вреди по лозите. Той има едно поколение годишно. Води подземен начин на живот. Зимува като възрастно насекомо, заровено дълбоко в почвата. Независимо от името този вид е многояден. Напада растения от различни ботанически семейства (слънчоглед, царевица, факул, ягоди, овощни и др.). Срещан е и по диви растения (овчарска торбичка, метличина, глушина и др.). Вредителят прегризва млади растения, дръжки на листа, пъпки и леторасти. Унищожава младите листа.
Пеперудите от второто поколение на Еднопоясния гроздов молец (Glysia ambiguella) се появяват, когато зърната в гроздовете наедреят колкото грахово зърно. Снасянето започва 3 – 4 дни след имагинирането. Яйцата са снесени поединично. Новите гъсеници се вгризват в още зелените зърна и се хранят вътре до узряването. При това преминават от едно зърно в друго, оплитайки зърната в паяжина. Нападение е възможно и от гъсениците на Шарения гроздов молец (Polychrosis botrana). Картината на поражение е сходна с описаната при G. ambiguella.
Лозовата листозавивачка (Sparganothis pilleriana) е пепаруда, която развива едно поколение годишно. Зимува като млада гъсеница, завита в пашкулче. То е разположено под старата напукана кора на лозовите главини. Напролет гъсениците повреждат пъпките, а по-късно преминават по листата. Хранят се с листната тъкан на петурата, която завиват и оплитат с копринени нишки.
Пеперудите от новото поколение се появяват през юли и август. Те се активни нощем. Денем се укриват от долната страна на петурата. Могат да прелетят на малки разстояния, когато има някакво механично въздействие при тях. Оплодените женски снасят яйца по горната страна на листата. Яйцата са скупчени. В една купчинка може да има от 50 до 200 яйца в зависимост от времето на снасяне. Излюпването започва след около 10 – 15 дни. Гъсениците не се хранят. По копринени нишки се спускат до лозовата главина, където намират място за зимуване.
Пеперудите от второто поколение на Миниращия лозов молец (Antispila rivalei) летят около средата на юли. Излюпените гъсеници се вгризват между двата епидермиса на листната патура. Хранят се с паренхима, докато епидермисите не са засегнати. Мината е дълга до 3 мм. В единия край е по-тясна, а в другия е по-широка.
(Следва продължение). Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита
