Домакин на официалното откриване на жътвата тази година стана едно неголямо стопанство в сектора на зърнопроизводството – това на семейство Цанка и Румен Нацеви от ловешкото село Дренов, които развиват бизнеса си от 1990 г. Днес те обработват 2000 декара собствена земя и 4000 под аренда, но заради пазарните аномалии и тежките климатични условия през последните години бизнесът им е на ръба на оцеляването.
Причината е не само в резкия скок на цените на горива, торове и препарати, но и в липсата на работна ръка. Назначените досега на трудов договор хора са напуснали, а тези с едногодишни договори не желаят да работят на полето, защото плащанията от държавата почти се изравняват с това, което фермерите могат да отпуснат. „Стигна се дотам хората в нашето село, които са на социални помощи, да ни смятат за глупаци, че продължаваме да работим при тези условия“, посочва Румен. „Когато поискам да ги наема дори на срочен договор, те отказват, защото искали да имат свободно време. Ако някой открие формулата за свободното време на земеделския производител, ще му дал медал“, посочва фермерът.
И той, и колегите му се чувстват нещастни, недооценени и обидени от факта, че на високо ниво в управлението не се осъзнава ролята на земеделските производители в малките населени места. „Ние сме единствените хора по селата, които дават работа и препитание на хората – дори чрез рентите, които плащаме на възрастните“. В Дренов живеят постоянно около 200 жители, но нито едно от селата в общината не разполага с училище, което е сигнал, че млади хора почти няма, или пък ги возят с бусчета до големия град.
С повишаването на осигурителните прагове на заетите в земеделието за фирмата на Нацеви става непосилно да плаща заплати на трудов договор. „Ако назнача един специалист на постоянен договор със заплата от хиляда евро, трябва да имам поне още един служител, за да работят на смени – това означава 2 хил. евро месечно, или 4 хиляди лева, което за нас е непосилно да плащаме целогодишно“, посочва Румен. Неговата съпруга Цанка е счетоводител във фирмата, но „след срива в цените на пшеницата дори да си вълшебник, няма как да излезеш на печалба, ако зърното ти се изкупува за 150 евро на тон. Ако сравним с цените от миналата година в лева, това означава, че сега за килограм пшеница търговците купуват продукцията им едва по 30 стотинки, а ние дори при 40 стотинки за килограм едва връзвахме счетоводството, какво да говорим за днешните оферти“, риторично възкликва Нацев. И допълва, че при тази ситуация себестойносття трудно би спаднала на фона на високите цени на горива и всички останали суровини за селското стопанство в световен мащаб.
„Не само ние, колегите от цялата страна също страдат от условията, при които сме принудени да работим. Затова и надеждите ни са в сегашната власт, която би трябвало да престане да плаща социални помощи, ако насреща не е положен обществено полезен труд. Категорично смятам, че е време да спрем да храним със социални помощи мързеливите хора, които масово отказват да се трудят. Хората на социални помощи стават все повече, а как ние, които ги храним с нашите данъци, буквално изнемогваме – говоря за кризите от последните 3 години, които ни притискат. Всичко това ни кара да се чувстваме обидени, защото всичко лежи на плещите на бизнеса, докато трайно безработните се множат“, обясни зърнопроизводителят.
Той обаче не се е отказал да се бори и това се видя при откриването на жътвата, където всички членове на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) изразиха своите очаквания за промяна, особено сега, когато в 52-то Народно събрание за първи път има двама техни представители – депутатите Георги Георгиев от Поповския регион и Маломир Власов от Лудогорието.
Според Румен Нацев „надеждите на всички са насочени към премахване на това беззаконие, което се толерира на всички нива“. „Искаме и контролните органи да променят системата на контрол и социалните програми да бъдат обвързани със задължително полагане на труд“.
Ще припомним, че ръководството на НАЗ отдавна подготви законодателни предложения, и то не само в областта на селското стопанство. Самият Нацев смята, че „е изключително належащо контролните органи да се справят със сивия сектор по цялата верига на производство на храни в страната. Заради тях законно работещите в бранша фалират и се махат от селското стопанство – говоря за не само за зърнопроизводството, но и за животновъдството, плодовете и зеленчуците, дори преработвателните предприятия“, обясни фермерът.
Независимо от тежката криза и Румен Нацев като повечето земеделци умее да гледа над проблемите, затова заключава, че има само 3 желания – Байдън да върне дъжда и снега; да има достойна изкупна цена за реколтата. Колкото до третото желание – по него той обещава да размишляваме в бъдеще защото сега е време за кардинални действия и в поземлените отношения, и в законодателството на напояване, и в цялата система на контрол, чийто ефект ще се види след година-две.
