България и Гърция ще работят за дългосрочно уреждане на използването на трансграничните водни ресурси за напояване, заявиха българският министър-председател Румен Радев и гръцкият премиер Кириакос Мицотакис след разговори в София.
Двамата лидери обсъдиха бъдещо сътрудничество за управлението на водите от водосборите на реките Арда и Марица, както и разширяване на енергийното, транспортното и отбранителното партньорство между двете държави.
Мицотакис подчерта необходимостта от стабилна и дългосрочна рамка, която да позволи планиране на инвестиции в напоителна и водна инфраструктура, като посочи, че темата е пряко свързана със земеделието и адаптацията към климатичните промени.
Разговорите се провеждат след изтичането през 2024 г. на споразумението от 1964 г., по силата на което България осигурява регулирани водни количества от река Арда за напояване на земеделски площи в Северна Гърция. Споразумението е било свързано с финансови и репарационни въпроси след Втората световна война и е предвиждало около 186 млн. куб. м вода годишно.
След преговори през 2024–2025 г. двете страни се договориха за преходна рамка от 5 години, според която България продължава да управлява и регулира водите чрез каскада „Арда“ като платена услуга, докато Гърция развива собствена инфраструктура за съхранение.
По действащия режим водите от Арда ще продължат да се използват за напояване в Гърция за ограничен период, докато Атина изгражда алтернативни съоръжения за намаляване на зависимостта от българската инфраструктура.
Темата остава чувствителна политически, като са повдигнати въпроси за размера на компенсациите, наличието на вода при засушаване и темпа на изграждане на гръцката инфраструктура.
Отделно България разполага с функциониращи, но частично амортизирани напоителни системи по поречието на Марица и по-ограничен капацитет в басейна на Арда, където текат проекти за рехабилитация и разширяване.
Българските фермери се питат дали техните полета ще останат без поливна вода поради забавеното изпълнение на проекти за възстановяване на напоителната инфраструктура, докато подаваме водни маси на Гърция. Държавата не спазва обещанията си за ударно финансиране на проекти за възстановяване на напоителни канали и едва ли ще го направи скоро в условията на мониторинг заради свръхдефицит.
