Съвременното стопанство въпреки стремежа за енергийна ефективност на технологиите изисква търсенето на нови енергийни източници. Наред с енергията от ядрения разпад, вятъра, движението на водата и геотермалните процеси хората използват пряко или косвено слънцето като енергиен източник. От древни времена те изгарят растителната маса, където е скрита енергията, уловената чрез процеса фотосинтеза.
Изкопаемите (фосилните) горива също са източник на такава енергия. За промишлени нужди служат растителните масла, а като дървесна биомаса подходящи са върбата, тополата и пауловнията чрез изсичане на техните стъбла. За географската ширина на България пауловнията се оказва по-ефективна спрямо върбата, тополата и слонската трева (мискантус).
Основно предимство на пауловнията като енергийна култура е бързият растеж. Нейната коренова система се запазва след отсичане и от мястото на отсеченото стъбло се развиват нови растения.
В специализирани източници е посочено, че енергийното съдържание на сухата маса за една година от хектар насаждение е съпоставимо на 12 000 до 17 000 литра гориво. На фона на ценовите колебания на нефта, зависещи и от съвременните геополитически сблъсъци, отглеждането на пауловния придобива нов плюс. Едно насаждение може да бъде поддържано 20 - 25 години и съответно реколтирано поне 10 пъти, след което площта да бъде използвана за други цели.
Наред с енергийната ефективност заслужава внимание и екологочината оценка. Растенията ще усвоят толкова въглероден двуокис, колкото ще бъде отделен след изгаряне на биомасата за отопляване или получаване на електричество.
Защо пауловнията е подходяща за България ?
Видът вирее до 2 000 м. н. в. и 40 N° и 40° S. При разнообразния релеф на страната насаждения със стопанско значение могат да бъдат създавани до 750 – 800 м. н. в. Най-подходящи за растежа на вида са температурите около 25°С - 30℃. Средногодишният температурен режим е 13℃ - 25℃. През пролетта вегетацията започва при почвена температура 15℃ – 16℃.
За насаждения от пауловния не са подходящи терени, изложени на силен вятър. Той може да пречупи неукрепналите растения. От тази гледна точка в избраните места скоростта на вятъра не бива да надвишава 28 км / ч. Пауловнията е светолюбива (около 25 000 лукса). Месечната сума на валежите трябва да надвишава 150 мм. През следващите години напояването е необходимо, когато месечните валежи паднат под 50 мм. Засушаването забавя растежа, но растенията ще оцелеят.
Според изискванията към терена и почвата пауловнията дава възможност за по-широк избор. Тя вирее на разнообразни почви, но най-добре се развива в дълбоки и отцедливи почви. Теренът може да е без наклон, но не трябва да задържа валежната вода. Неподходящи са каменистите терени и местата с тежка глинеста почва. Почвената реакция в насаждението може да варира от рН 5 до рН 8,5. Неподходящо е засоляването над 1%.
Препоръчително е преди засаждане изораването на терена. При дълбочина около 50 см ще пострадат коренищата на многогодишните плевели. При по-тежки почви продълбочаването може да слезе до 70 – 80 см (риголване).
Когато терените са били пасища и ливади заварената растителност трябва да бъде третирана предварително с хербицид поне 4 - 5 седмици преди засаждането, за да не пострадат младите пауловнии. Изборът на хербицид става по съвет на специалист по растителна защита предвид ефикасността да е поне 9 месеца.
Изборът на посадъчен материал зависи от предназначението на материала. Висококачествена дървесина може да бъде получена от сорта Bellissia, а за добив на биомаса – сорт Oxi. Засаждането обикновено става през пролетта. Фиданките на терена трябва да бъдат защитени от тревопасни животни.
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита
