Правителството одобри доклада от участието на Република България в заседанието на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство на 27 април 2026 г. в Люксембург, съобщиха от пресцентъра на Министерския съвет.
Съветът проведе ориентационен дебат относно Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2027 г., с акцент върху основните проектни решения за подпомагане на доходите. Министрите се фокусираха върху това как подкрепата може да бъде по-добре насочена към земеделските производители, като същевременно се гарантира справедливо разпределение, поддържане жизнеспособността на стопанствата и укрепване устойчивостта и конкурентоспособността на сектора. Делегациите обсъдиха какъв следва да бъде подходящият баланс между общата рамка от правила на ЕС и гъвкавостта, по-специално по отношение на намаляването на процента и „ограничаването“ на плащанията. Европейският комисар по земеделие и храни Кристоф Хансен припомни, че дейността по бъдещата ОСП беше разработена в контекста на конкуриращи се приоритети, свързани с модернизирането на бюджета на ЕС. Хансен посочи, че се очаква политиката да претърпи реформи, като многогодишната финансова рамка отчита необходимостта да се осигури гарантирана и целево насочена подкрепа за производителите.
На заседанието Европейската комисия представи актуална информация относно състоянието на пазара на селскостопански продукти, по-специално вследствие на войната в Украйна, след което бяха обменени мнения. Министрите се съгласиха, че текущата геополитическа ситуация и динамичните условия на търговията на ЕС с основните партньори оказват значителен натиск върху пазарите на хранително-вкусова промишленост на общността. Това се засилва от неблагоприятните метеорологични условия тази година, временното свръхпредлагане, наблюдавано в някои сектори, ситуацията, свързана с болести по животните в много части на ЕС. Държавите-членки бяха единодушни, че целият селскостопански сектор е под натиск, като се забелязва значителен ръст на производствените разходи и на тези на енергийните носители, включително торове.
Министрите призоваха ЕК да реагира бързо и да предостави както незабавна помощ и сигурност за земеделските производители, така и по-средносрочни структурни решения, които биха подкрепили стратегическата автономност на ЕС в областта на торовете. Хансен съобщи, че на 19 май ЕК ще представи и план за действие за справяне с предизвикателствата в сектора на торовете. В средносрочен хоризонт се предвиждат мерки, свързани както с финансиране, така и с регулаторната рамка по отношение на механизмите и изискванията за торене.
Съветът обсъди и стратегическото значение на селското стопанство и устойчивото управление на горите за укрепване на предотвратяването на риска от горски пожари и устойчивостта. Министрите обсъдиха как ОСП в комбинация с други инструменти за финансиране може по-добре да стимулира превенцията и управлението на рисковете от горски пожари и да подобри устойчивостта на ландшафта. Делегациите подчертаха, че фокусът трябва да бъде поставен върху предотвратяването на горски пожари, и наблегнаха, че бъдещата финансова рамка трябва да гарантира, че ОСП продължава да предоставя финансова подкрепа за активно управление на ландшафта и устойчиво управление на горите.
Българското правителство одобри и доклада от участието на страната в неофициалното заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство, част „Земеделие“ и част „Рибарство“, проведено в периода 3-5 май 2026 г. в Никозия, столицата на Кипър.
В част „Земеделие“ делегациите обсъдиха управлението на агро-климатичния риск в ЕС и необходимостта от приспособяване на политиките към нарастващите климатични, пазарни, санитарни и геополитически предизвикателства пред земеделския сектор. В представения анализ на Световната банка беше отчетено, че ЕС разполага с широк набор от инструменти за управление на риска, но тяхното прилагане остава недостатъчно ефективно и не отговаря напълно на увеличаващите се предизвикателства. Подчертано бе, че настоящата система е прекалено фокусирана върху компенсации след настъпване на кризи, вместо върху превенция и устойчивост. От ЕК наблегнаха върху необходимостта от по-проактивен и интегриран подход в бъдещата ОСП след 2027 г., включително чрез по-добра координация между европейските и националните инструменти, развитие на интегрирани системи за данни и ранно предупреждение, както и насърчаване използването на нови технологии и цифрови решения в земеделието. Държавите-членки се обединиха около необходимостта от по-ефективна, бърза и достъпна система за управление на риска, която да гарантира устойчивостта и конкурентоспособността на европейското земеделие. Широка подкрепа получиха мерките за засилване на превенцията, използването на иновативни технологии, развитието на застрахователни инструменти и създаването на механизми на европейско ниво, включително презастраховане.
В част „Рибарство“ дискусията се фокусира върху представените от Европейската комисия резултати от оценката на функционирането на Общата политика в областта на рибарството (ОПОР), обхващаща периода от 2013 г. досега. Според ЕК епостигнат напредък по отношение на възстановяването на рибните зaпacи, подобряването на научните данни и управлението на сектора, но той остава бавен и неравномерен. Секторът продължава да е изправен пред сериозни предизвикателства, включително остарял риболовен флот, високи енергийни разходи, административна тежест, трудности при прилагането на задължението за разтоварване, необходимост от обновяване на поколенията и недостатъчно развитие на аквакултурите. Беше отчетено, че ЕС остава силно зависим от вноса на риба и рибни продукти поради ограничените възможности за улов и слабия растеж на сектора на аквакултурите. От ЕК посочиха необходимостта от нов модел на управление, който да отчита по-балансирано екологичните, социалните и икономическите аспекти на устойчивостта. Подчертано бе, че направената оценка ще послужи като основа за бъдещи дискусии по реформата на ОПОР, Визия 2040 и Пакта за океаните, като паралелно ще се работи и по пакет за опростяване на правилата по ОПОР и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури.
Държавите-членки като цяло приветстваха оценката и се обединиха около необходимостта от реформа и опростяване на политиката. Основните акценти в дискусията бяха свързани с намаляване на административната тежест, преразглеждане на многогодишните планове и на задължението за разтоварване, модернизация на риболовния флот и осигуряване на по-голяма гъвкавост за енергийния преход, както и засилване ролята на аквакултурите. Голяма част от делегациите подчертаха необходимостта от осигуряване на адекватно финансиране за сектора в следващия програмен период.
