Две-три години преди германската компания „Райнметал“ да изгради завод за барут край Сопот, който се очаква да ползва като суровина памук, отглеждан и в България, сме свидетели на странна пазарна ситуация с тази техническа култура, която не дава надежди за особено разрастване на площите в страната. Ще припомним, че през миналата година памук се е отглеждал едва върху 21 160 декара, при 400 хиляди декара – преди 1990 година.
Въпреки субсидирането има сигнали за отказване от това производство и то от стопани, които от 2016 г. досега са отглеждали немалки площи в Южна България, но тази година правят пълен завой и вече са пререгистрирали площите като угари или за екологично отглеждане на зеленчуци.
Причините за отказ от памукопроизводството са няколко – първата е свързана с пазара, тъй като памукът ни се търгува основно в Гърция, но не като суровина за текстилната индустрия. „Проблемът е, че в последните години цената за килограм памук, която ни плащаха, падна от 98 стотинки на 60 ст., което е пълна загуба. Със субсидиите за памука, едва покриваме тези загуби, какво остава да сме на печалба“, посочи производител от Ямболско. И дава обяснение за причината, предизвикала този спад при изкупуването.
Оказва се, че родните фермери не продават памука си за производство на текстил в Гърция, така че да получат достойни цени. Просто, гръцките им колеги са намерили начин да надуват размера на собствените си субсидии, като изкупуват българския памук на безценица и го представят на властите там за свое производство. И понеже субсидиите в Гърция се плащат за тонаж предадена продукция, те доказват пред властите по-горяма реколта, което естествено увеличава и субсидиите им. Тоест и там схемаджийството върви с пълна сила.
Ще припомним, че за разлика от южната ни съседка при производството на памук в България фермерите не доказват килограми продадена продукция, а само представят договори за изкупуване на памука.
Втората причина дългогодишни земеделци да се отказват да гледат памук е липсата на семена за посев и вносът на скъпи семена от южната ни съседка. Поради климатичните промени и отказа на мнозина земеделци да отглеждат царевица в Северна България, от тази година немалко стопани са решили да експеритементират с тази култура, нищо че досега там не се отглеждаше. Може би като проба, за да видят дали с изграждането на завода за барут ще намерят постоянен пазар за бъдещото производство. Тази преориентация към памука е довело и до свръхтърсене на семена и до дефицит на родна продукция. Именно затова и мнозина от земеделците в Южна България спират с памука и търсят алтернативи.
Подпомагането за памук в България
Има и трета причина за отказ от това производство. Ако през 2026 г. площите изведнъж нараснат, размерът на субсидирането може да намалее, защото има фиксиран бюджет за максимално отглеждане на 33 420 дка с памук в България. За миналата година за хектар произведен памук подпомагането беше по 150 лева, като тогава декарите с памук надхвърляха 21 хил. декара за цялата страна. А определеният от ЕК бюджет за България е в размер на 2 557 820 евро ( или 5 002 584 лв.). При надхвъряне на лимита за това производство субсидирането ще намалява, а това не дава оптимизъм за бъдещето.
