Главестото зеле се отглежда у нас във всички райони и по площ и производство заема важно място сред зеленчуковите култури. С най-голямо значение е късното производство, предназначено основно за консервиране (кисело зеле). Подходящи сортове за късно производство са Кьосе 17, Балкан, Ликоришко бяло 7, Дъбленско 5, Алмагер и др, а от червеното главесто зеле - Топаз, Пазарджишко подобрено и др. Късното главесто зеле се отглежда като втора култура. След прибиране на предшественика (ранни зеленчуци) площите се изорават. С почвообработките се внасят минерални торове - от фосфорния тор (суперфосфат - 20-25 кг/дка) и цялото количество калиев тор (20-30 кг/дка). При гравитачно напояване растенията се засаждат на бразди на разстояние 80/50-60см. Най-добре се прихваща разсадът на възраст 35 дни.
Преди разсаждане се съкращават корените и връхната част на листата. Чрез намаляване на листната повърхност се намалява изпарението, а чрез съкращаване на коренчетата се стимулира образуването на нови корени.
Главестото зеле за късно производство се засажда от 10 до 25 юли. По-късното засаждане води до влошаване качеството на продукцията и получаване на по-ниски добиви. Растенията се засаждат до първия лист като не трябва да се допуска засипване с почва на вегетационния връх.
Зелето е един от най-взискателните към влагата зеленчуци и неговото отглеждане е възможно само при поливни условия. Късното зеле се развива най-добре при почвена влажност 80 на сто от ППВ, което налага чести поливки - през 10 дена през периода от засаждането до началото на свиването на зелките, а при свиване на зелките - през 6-7дни с поливна норма 30-40м3/дка. Най-голямо е водопотреблението, над 6м3/дка за денонощие, в началото на свиването на зелките. През вегетацията зелето се окопава 3-4 пъти. Първото окопаване се извършва по-плитко, на дълбочина 10 см в реда.
При второто окопаване се загърля и се внася 1/2 от азота - 10-15 кг/дка амониева селитра. През август, преди началото на свиване на зелките, се внасят вторите дози азотни и фосфорни торове; 20-25кг/дка суперфосфат и 10-15кг/дка амониева селитра. При оптимална агротехника от късно производство на главесто зеле може да се получи добив от 5000-6000кг/дка.
Късното зеле се напада от мана (ридомил голд - 0,25 на сто, купроцин - 0,4 на сто, пероцин 75Б - 0,3 на сто) и много неприятели - зелева листна въшка (децис - 0,05 на сто, карате 2,5ЕК - 0,05 на сто, калипсо 480 СК - 0,02 процента), гъсениците на зелевата и на репната пеперуда (дурсбан 0,1 на сто, децис - 0,05 на сто, вастак 10ЕК - 0,05 на сто), зелевата нощенка (циперсан 25ЕК - 0,025 на сто, карате 2,5ЕК - 0,04 на сто, децис - 0,05 на сто ), зелевия молец и др. което изисква своевременно третиране. Реколтата от късното зеле се прибира от октомври до средата на ноември, преди настъпването на първото по-сериозно застудяване - минималните температури не трябва да са по-ниски от минус -5-7оС. От в. Фермер
