Спасете от гибел малкия и средния фермер!

11-07-2006 г. Бившият еврокомисар по земеделие и рибарство, сегашен съветник на президента Георги Първанов по въпросите на селското стопанство Франц Фишлер, посети страната ни и наблегна на нещо много важно и много решаващо за идващата 2007 г., в която се надяваме да сме членове на Евросъюза. А това е нещото, което многократно сме питали - ако по-големите ни фермерски стопанства и преработватели и сега са достатъчно сближени с банките и дори ухажвани от тях, за да им дават кредити, кой ще се наеме да кредитира по-малките и средните. За тях остава реална опасността да останат зад борда на финансирането. Затова основният въпрос, над който Фишлер ни остави да мислим и работим, е КАК ЩЕ СТИГАТ ПАРИТЕ ДО МАЛКИТЕ СТОПАНСТВА И агроминистърът каза, че се тревожи от това. Но засега този въпрос е с неясен в български вариант отговор. А статистиката показва, че едва 5 на сто от кредитния портфейл на търговските банки у нас е отворен за фермерите. Затова микрокредитирането в навечерието на 2007 г., през която фонд "Земеделие" ще се изтегли от ролята на гарант пред банките, става фундаменталният за решаване проблем. Предстои държавата да го обсъжда, но не сме чули варианти за него. А само сме свидетели на старите факти как банкерството хвърля надменен поглед над средния и дребния фермер и не желае да го кредитира, когато той не може да се обезпечи със стотици проценти и градски ликвидни имоти. ОТ КОЙ ОПИТ ДА НЕ ЧЕРПИМ... Като твърде запознат с кредитните системи в Европа и особено в Австрия Фишлер ни подсказа още нещо. Той заяви, че не ни препоръчва да взимаме модела на Австрия например, където малки селски банки са се съюзили за рефинанасиране на земеделието. А препоръката му е българската държава да обяви търгове и да набере по този начин банките, които да учредят гаранционен фонд за кредитиране на малките земеделски стопанства и другите дейности в селските райони. Подсказа още, че Европейската и Световната банка имат опит в такива проекти за занаятчийството и селските райони, затова страната ни можела да ги потърси, за да види как са развити подобните проекти и програми. А това засега означава, че държавата ни може да допусне и занапред българското банкерство да финансира само грандомански проекти и да загърби селските райони, на които ЕС толкова много набляга да обръщаме внимание. КАКВО ЩЕ Е РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА СЕЛСКИТЕ ПАРИ Иначе Фишлер каза пред депутатите от Комисията по земеделие в парламента, че страната ни е разработила добър план за развитие на селските райони. Но той трябва да бъде изпипан, ясен и много детайлизиран. Защото, като получим от ЕС предвидените 2,3 млрд. евро за тях, трябва ясно да се знае как точно ще ги усвоим. Засега грубо са изяснени направленията, в които ще отидат тези средства. Те ще се инвестират целево в следните посоки: •40 на сто от средствата са за развитие на конкурентно земеделие и горско стопанство и модерни преработвателни обекти; . 26 на сто са за опазване на природните ресурси и защита на околната среда в селските райони; . 30 на сто ще бъдат за насърчаване на възможностите за заетост и подобряване качеството на живот, стимули за младите хора; . 2,5 на сто от споменатите средства ще бъдат давани за инвестиции, инициирани отдолу - от малки селски общности. Но пак ни се напомня, че ще е много важно да има баланс между предвидените за прилагане мерки в горните направления и разпределението на парите по отделните оси на програмата. КАКВИ СА ПРЕПОРЪКИТЕ НА ФИШЛЕР •Трябва да имаме определен максимален размер на субсидиите, които ЕС ще отпусне на земеделските стопани за отделните производства; •Трябва да се изгради тясна връзка между производители и преработватели - с договори помежду им; •Трябва да е ясно как ще се стимулира инициативността на хората от селските райони, за да могат да се възползват от европейските средства и да са изяснени осите, по които ще могат да кандидатстват; •Трябва младите хора да бъдат активно включени в плановете за развитие на селските райони и в инвестициите и да е ясно как ще стане това; •Трябва да развиваме екологичното земеделие, но, честно казано, според него ще сме шампиони, ако достигнем плануваните от нас 8 на сто биологично производство. Защото то се развива там, където има пазар за него; •Трябва да се предвидят големи инвестиции за преработвателната индустрия; •Най-важното "трябва" е да бъдат вложени всички сили за идентифициране на земята и животните - защото без тези две системи няма да тръгне и да работи системата за преките плащания на земеделските производители, напомни Фишлер. СИЛНИТЕ БЪЛГАРСКИ ОПАСЕНИЯ... Земеделският министър Нихат Кабил изказа основателна тревога от липсата на перспективи за микрокредитирането в отрасъл "Земеделие" след присъединяването ни към ЕС. Но и той още няма точен отговор какво ще правим, след като държавният фонд "Земеделие" вече няма да изпълнява ролята на гарант пред търговските банки. Ако се вслуша в препоръките, неговото ведомство трябва да започне да помага за избора на банки чрез конкурс по Закона за обществените поръчки. Министър Кабил изрази пред европейския гост и своите силни притеснения относно раздробеността на земеделската земя у нас и наличието на 59 млн. дка, разпределени в над 9 млн. собственици, а отгоре на това и наличието на съсобственици. Това прави по около 6,5 дка на притежател у нас. Тук обаче работата опира до български вариант на план за комасация, за който също нищо не сме чули досега. След въпросното уедряване идват надеждите, че размерът земя на собственик ще стигне поне до 10 дка.