Независимо от голямата отдалеченост между Европа и Китай търговските взаимоотношения между Общността и азиатския икономически гигант са стабилни, с бъдеще, което се основава на нови тенденции в развитието си. Това се посочва в анализа за търговията между европейската Общност и Китай, които през миналата година честваха 50 години от началота на активните си икономически отношения. И понеже селското стопанство има важно значение за двете икономики, Синор.бг ще публикува част от анализа, подготвен през миналата година от експерти на Центъра за насърчаване и сътрудничество в областта на селското стопанство между Китай и Централна и Източна Европа (ЦНСССЦИЕ).
„Сътрудничеството между Китай и Европейския съюз в областта на земеделието се основава на институционална рамка, фокусирана върху научен обмен, търговска либерализация и устойчиво развитие, като се развива на два основни нива: на ниво ЕС и на двустранно ниво с отделни държави-членки.
През 2024 г. агро-хранителната търговия между Европейския съюз и Китай достига 22,4 млрд. евро, като износът от ЕС е в размер на 13,2 млрд. евро, а вносът от Китай – на 9,1 млрд. евро. ЕС запазва положително търговско салдо от 4,1 млрд. евро, въпреки че износът намалява с 9,3% спрямо 2023 г., докато вносът расте с 9,7%.
Делът на Китай е 5,6% от целия агро-хранителен износ на ЕС и 5,3% от вноса, което го поставя сред водещите търговски партньори на Съюза. Основните износни продукти от ЕС към Китай са зърнени продукти и мелничарски изделия (20,2% от износа), свинско месо (16,3%), млечни продукти (11,4%), продукти за техническа употреба (7,8%), както и различни хранителни смеси и съставки (6,6%). Макар свинското и млечните продукти да бележат спад някои категории като маслини и зехтин (+83,4%), смеси и съставки (+22,5%) и кафе, чай, какао и подправки (+33,9%) показват ръст.
При вноса в ЕС водещи са тютюневи изделия (16,7%), други животински продукти (12,8%), хранителни смеси (10,8%), продукти за техническа употреба (8,7%), храни за животни и фуражи (8,6%), както и зеленчуци (7,8%). Някои категории растат значително – например кафе, чай, какао и подправки (+35,7%), плодове и ядки (+43,3%) и храни за животни (+32,3%). Динамиката в периода 2020–2024 г. показва спад в традиционно силни категории като свинско месо и млечни продукти, докато вносът на преработени продукти, подправки и тютюневи изделия рязко се увеличава. Това говори за промяна в търсенето на китайския пазар и засилена конкурентоспособност на китайските производители в някои сегменти. Специално за България ще припомним, че Китай, подобно на Япония, силно се интересува от българското кисело мляко и неговите варианти с плодови вкусове. Въпреки че китайските фирми, интересуващи се от патента на българската млечна закваска, са ограничени, страната ни би могла да експортира качествени български продукти с висока принадена стойност като билки и продукти, произведени на основата на стари български сортове плодове и зеленчуци, ниша, която до този момент българското правителство не стимулира.
До този момент търговията на агростоки между ЕС и Китай се базира на следните важни споразумения като Меморандума за разбирателство по селскостопанско сътрудничество от 2012 г. и Споразумението за защита на географските указания от 2020 г. Меморандумът създава стратегическа рамка в ключови области като обмен на знания и технологии, научни изследвания, устойчиво развитие на селските райони, обучение на специалисти и сигурност на храните. На негова основа е създаден Стратегическия диалог по селскостопански въпроси – редовен високоравнев форум за обсъждане на политики и разрешаване на спорове. Споразумението за защита на географските указания е едно от най-конкретните и значими търговски споразумения. То предвижда взаимното признаване и защита на над 100 европейски и китайски географски указания за храни и напитки. Това не само подпомага търговията като намалява риска от фалшифицирани стоки, но и затвърждава доверието на потребителите. Така например, от ЕС това са шампанизираното вино Просеко, сиренето Фета и свинското месо Порк де Бретан, а от Китай стоките са зелен чай от Гуейджоу, соева паста “писиен” , джинджифил “анцию” , и др.
През последните години Китай продължава да увеличава усилията си за отваряне към света, а ЕС като важен икономически партньор отбелязва бърз растеж на земеделската търговия между двете страни през последното десетилетие. Сред тях вносът на земеделски продукти на Китай от ЕС расте най-бързо, особено при млечните продукти и свинското месо. Евростат (2021) посочва, че Китай се е превърнал в третия по големина пазар за износ на селскостопански продукти от ЕС след излизането на Обединеното кралство. Търговията на Китай със САЩ в този сектор претърпява спад заради търговски търкания.
През последните години ЕС полага непрекъснати усилия за разширяване на износа на аграрни продукти за Китай и за търсене на нови възможности. Перспективите за развитие на селскостопанската търговия между Китай и ЕС са оптимистични. Голямото население и нарастващата средна класа в Китай и ЕС увеличават търсенето на висококачествени, безопасни и разнообразни продукти. Двете страни имат и определени допълващи се предимства: ЕС разполага с висококачествени и с висока добавена стойност продукти, докато Китай има огромен пазар и капацитет за преработка. Това открива възможности за сътрудничество и взаимни ползи.
Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС е намалила изкривяванията в търговията, но с ограничено въздействие върху обмена със селскостопански продукти с Китай. Влиянието на ОСП върху търговията с Китай е значимо най-вече за продукти, които Китай внася повече – говеждо, зърнени култури, млечни продукти, захар и др. За разлика от ЕС, Китай изостава в екологичните стандарти, което може да затрудни износа на някои китайски продукти към ЕС. Излизането на Обединеното кралство
Инициативата „Един пояс, един път“ оказва положително влияние върху аграрната търговия между Китай и ЕС. Тя предлага нови възможности за международно сътрудничество, създава нови търговски канали, подобрява инфраструктурата и улеснява подписването на споразумения. Така се разширяват пазарните възможности за селскостопански продукти от Китай и ЕС.
През тази година Китай публикува два документа, които очертават приоритетите му в агро-хранителния сектор за идните години. Министерството на земеделието и селските райони издаде уведомление за „Национални приоритетни области за иновации в аграрната наука и технологии“ за периода 2024–2028. Европейската комисия пък представи своята „Визия за земеделието и храните: Заедно изграждаме привлекателен селскостопански и хранителен сектор за бъдещите поколения“ , с която очертава широките цели на ЕС за развитието на хранителната система в региона. Освен на ниво ЕС, Китай поддържа активни двустранни отношения със силни земеделски страни като Нидерландия – със сътрудничество в областта на хортикултурата, семената и прецизното земеделие; Франция – с партньорство в секторите на животновъдството, винопроизводството и селскостопанските технологии; Германия и Италия – със съвместни инициативи в областта на селскостопанската техника, хранителната промишленост и защитата на традиционните продукти
През периода 2020–2024 г. износът на агрохранителни продукти от ЕС към Китай се колебае, като през 2024 г. достига стойност от 13,242 млрд. евро, което представлява спад от –9,3% спрямо 2023 г. Основните категории продукти показват различни тенденции: Животински продукти (35% от износа през 2024 г.) остават водеща група, но спадат с –6,9% спрямо 2023 г. Най-силен е спадът при свинското месо (–12,3%) и говеждото (–46,1%), докато млечните продукти се увеличават с +21,1%, а „други животински продукти“ скачат с +16,2%. Растениевъдна продукция и продукти от растителен произход съставляват 28% от износа, със спад от –22,0%.
Царевицата и зърнените култури бележат рязък спад (–42,9%), както и маслодайните култури (–64,9%). Но захарта и изоглюкозата бележат +38,6% ръст. Плодове, зеленчуци и зехтин имат умерено нарастване (+10,4%), като особено силен е ръстът при маслиновото масло (+83,4%). За сметка на това зеленчуците спадат (–45,8%). Вино, напитки и хранителни препарати заемат 21,4% от износа и остават сравнително стабилни (+3,7%). Смесени хранителни препарати бележат най-силен ръст (+22,5%), но спиртните напитки и бирата спадат (–19,0% и –15,3% съответно). Кафе, чай, какао и подправки нарастват с +39,9%, въпреки че техният дял е малък (1,2%)
Износът на ЕС за Китай през 2024 г. е силно повлиян от намаленото търсене на месо (особено свинско и говеждо) и зърнени култури, което води до общ спад. В същото време расте интересът към млечните продукти, маслиново масло, смесени хранителни продукти и напитки с висока добавена стойност. Това показва преструктуриране на търговията към поразнообразни и устойчиви сектори, като същевременно Китай остава ключов партньор, но с променящи се предпочитания и регулаторни предизвикателства. Вносът на ЕС от Китай остава стабилен и диверсифициран. Основните групи – тютюн, животински продукти и смесени хранителни препарати – продължават да доминират, но нови сегменти като плодове, ядки, зеленчуци и кафе/чай набират скорост и бележат двуцифрени ръстове. Това подсказва засилване на ролята на Китай като доставчик не само на традиционни, но и на преработени и по-специализирани агрохранителни продукти за европейския пазар
В Китай до 2027 г. според техния „План за изпълнение на дигиталната трансформация в хранително-вкусовата промишленост“ степента на дигитализация на управлението и оперативните дейности в ключовите хранително-вкусови предприятия ще достигне 80%, а нивата на дигитализация на критичните производствени процеси и на разпространението на дигитални инструменти за проектиране и разработка в предприятията от хранителновкусовата промишленост с определен мащаб ще достигнат 75%.
Ще бъдат създадени над 10 интелигентни фабрики, изградени над 5 високостандартни дигитални паркове и ще бъдат развити група висококачествени доставчици на услуги за дигитална трансформация в хранително-вкусовата промишленост.
До 2030 г. новото поколение информационни технологии ще бъдат всестранно и цялостно приложени в предприятията от хранителновкусовата промишленост с определен мащаб, като ще бъдат развити група дигитални индустриални клъстери в хранително-вкусовата промишленост с международна конкурентоспособност. За постигане на целите за развитие Планът предвижда изпълнението на четири основни действия: иновации и приложения на информационните технологии, развитието на нови модели и форми на стопанска дейност, подобряване на качеството и надстройване на индустрията, както и укрепване на основата, съсредоточаване на силите и предоставяне на възможности, които са разделени на 18 конкретни мерки. Ще бъде усилено категорийното ръководство в подсектори като производство на млечни продукти, винопроизводство и производство на преработен чай, като ще се настоява за адаптиране към местните условия и към спецификата на индустрията, както и за индивидуален подход към всяко предприятие, за да се ускори дигиталната трансформация на хранителновкусовата промишленост. В ЕС цифровите технологии в земеделието имат потенциала да повишат резултатите на стопанствата чрез засилване на устойчивостта, продуктивността и адаптивността. Това е особено видимо при прилагането на технологии на Интернет на нещата (IoT), сензори, аналитични инструменти за данни (включително базирани на изкуствен интелект) и системи за подпомагане на вземането на решения, които водят до по-прецизни и целенасочени земеделски практики. Европейският съюз разполага с доказан опит в насърчаването на интеграцията на цифровите технологии в селскостопанския сектор. Европейската комисия е подкрепила редица изследователски и иновационни проекти (като ATLAS и DEMETER), както и инициативи за внедряване – например Общото европейско земеделско пространство за данни, които оформят процеса на дигитализация в земеделието на ЕС. Аграрната верига на стойността обхваща производители, доставчици на агрохимикали, предприятия за хранителна преработка, търговци на дребно и потребители. Чрез процеса на дигитализация всички участници във веригата се възползват от по-голяма прозрачност и оптимизирани процеси – чрез подобрена комуникация, автоматизиран обмен на данни и внедряване на технологии като блокчейн, които осигуряват проследимост на продуктите. Освен това цифровите решения допринасят за повишаване на ефективността и рентабилността на всички етапи от веригата на стойността, като същевременно намаляват потреблението на ресурси (например енергия) и емисиите.
Диалогът на най-високо ниво и работни групи е свързан с разширяванета на стратегическото взаимодействие и планиране на стратегически проекти чрез Работната група по храните и земеделие Китай-ЕС. Сред стратегически проекти и платформи са например проектът „Пълна и високостойностна биотрансформация на селскостопански органични отпадъци (Agriloop)“ , ръководен от Института по преработка на Китайската академия на селскостопанските науки (CAAS) и Френския национален изследователски институт по селскостопанска наука и околна среда (INRAE), с участието на 35 организации от Китай и Европа, който стартира през 2023 г. и се фокусира върху оползотворяването на отпадъчни ресурси и нисковъглеродни модели. Сред общите лаборатории и демонстрационни зони за пилотно опитно производство: е откриването в Пекин на „Съвместна китайско-европейска лаборатория за високостойностна биотрансформация на селскостопански органични отпадъци“ , а на шест китайски компании е присъдена титлата „Демонстрационна база за пилотно опитно производство“ за ускоряване на внедряването на резултатите. За селекцията и биологичното развъждане, провеждането на академични обмени и обмен на материали в области като генетични ресурси, молекулярна селекция и генна редакция, се насърчават съвместни изследвания и трансфер на технологии, като основните канали са академични конференции и споразумения за сътрудничество. В допълнение, във фокуса са и прецизното земеделие и интелигентно оборудване, разработването на взаимно признаване на стандарти и демонстрационни приложения в области като сензори, навигация, роботика и безпилотни операции, насърчаване на въвеждането на технологии и съвместни разработки на корпоративно ниво. При стандартите, сертифицирането и търговията чрез междуправителствен диалог и корпоративни контакти се насърчава координацията на стандартите и достъпът до пазара за селскостопански продукти и оборудване, като се подпомага двустранната търговия и инвестиции.
