Пикирането и пресаждането са две основни градински практики за преместване на разсада. Те се различават основно по целта на операцията и етапа на развитие на растенията. Всеки сезон се води един много отдавна започнал спор – необходимо ли е пикиране? Едни го смятат, за задължително, докато други вярват, че то само вреди. Истината, както винаги, е някъде по средата.
Специалистите твърдят, че пикирането не е нечия прищявка, а важен етап от развитието на младите растения, но не е подходящо за всички култури. То помага на разсада да развие силна и добре разклонена коренова система, което го прави по-здрав, устойчив на стрес, болести и вредители.
Разлики между пикиране и пресаждане
Основната разлика между двете градински практики е, че пикирането се прави на много ранен етап от развитието (1-2 същински листа) за разделяне на гъсто поникнал разсад в отделни контейнери, докато пресаждането е преместване на по-голямо, вече оформено растение от един контейнер в друг или на постоянно място (в оранжерията или градината).
Целта на пикирането е да се осигури повече свободно пространство, светлина и хранителни вещества за всяко растение, за да не се източва, при което стъблото се издължава прекомерно, изтънява и е предразположено към различни гъбични инфекции.
Целта на пресаждането е да се осигури по-голям обем почва и повече пространство за корените на вече развития разсад. С тази операция понякога се цели да се забави малко развитието, когато условията не позволяват да се засади на постоянно място. Разсадът се пресажда в по-голям контейнер.
Как реагират различните култури на пикирането?
Всяка култура има своите особености и начин на реакция след пикиране, защото това вмешателство се осъществява на твърде ранен етап от развитието.
Доматите реагират особено добре на пикиране. След малко скъсяване на основния корен те развиват мощна коренова система, растат много енергично и образуват дебели стъбла.
Пиперът може да се пикира, но много внимателно. Неговата коренова система е силно чувствителна, а нараняването ѝ забавя растежа.
Патладжанът също е сред тези култури, които не понасят пикиране. Той по принцип расте бавно и след подобно вмешателство силно забавя развитието си.
Зелето обратно, вирее по-добре след пикиране. Неговите корени се възстановяват много бързо, дават мощен прираст и осигуряват енергичен растеж на надземните части.
Краставиците и тиквичките също не трябва да се пикират. Корените им са много нежни и всяка намеса ще забави развитието им, дори е възможно да загинат.
Културите от семейство Тиквови е най-добре да се засяват в отделни контейнери, което ще осигури пресаждане без стрес.
След пикиране разсадът получава повече светлина и хранителни вещества, растенията не се засенчват взаимно и се развиват по-равномерно.
Важно е да се използва подходяща и рохкава почва, което ще помогне на растенията да се възстановят по-бързо. Ако след пикиране разсадът бъде засенчен за 2-3 дни, това ще намали стреса и ще помогне на кореновата система да се адаптира по-бързо.
След пикиране разсадът ще стане по-здрав и силен, но само ако дадената култура обича тази манипулация. Когато познаваме особеностите на всяко растение, тогава пикирането ще бъде не мъчение, а инструмент за отглеждане на силен и здрав разсад.
