По повод обявения от Европейската комисия (ЕК) през декември 2025 година пакет от законодателни инициативи, включващи Омнибус за околната среда и Пакет за енергийните мрежи ще окажат негативно въздействие върху природата, Това съобщиха от природозащитната организация WWF по повод мерките, обявени като намаляващи административната тежест и повишаващи конкурентоспособността в икономиката.
Според еколозине, реално законодателството ще воде до сериозно отслабване на ключови екологични стандарти, изграждани с десетилетия, и ще поставят под риск чистотата на въздуха и водите, биоразнообразието и общественото здраве.
Затова от WWF призовават гражданите да поискат защита на природата, като се включат в петицията, инициирана от европейски неправителствени организации. Те ще настояват българските представители в Европейския съвет и Европейския парламент да се противопоставят на вълната на дерегулация. Не просто технически корекции, а системно отслабване на контрола.
Промените не са само технически, алармира WWF. Те са част от по-широка тенденция на дерегулация. Тя включва отслабване на защитата срещу обезлесяване (в Регламента за обезлесяването), срещу химикалите и пестицидите (през омнибуса за безопасността на храните и фуражите), преглед на Рамковата директива за водите през второто тримесечие на 2026 г. и „стрес тест“ директивите за местообитанията и птиците.
Комисията аргументира тези мерки с нуждата от икономии за бизнеса, без да представя оценка на въздействието или да отчита реалната цена на замърсяването и екологичните щети. Но по данни са самата ЕК лошото прилагане на екологичното законодателство, както и неприлагането му вече струва на ЕС около 180 млрд. евро годишно.
Пакетът за енергийните мрежи допълнително задълбочава проблема, като променя изцяло правилата за одобряване на енергийни проекти. Предложенията създават правна несигурност, ограничават правото на държавите членки да определят националните си приоритети в областта на възобновяемата енергия и позволяват заобикаляне на екологични гаранции. Това излага на риск чувствителни зони като „Натура 2000“ и свободно течащите реки, и увеличава вероятността от конфликти с местните общности.
Риск от формални оценки при ограничен капацитет
Особено тревожно е предложението за нов регламент за ускоряване на екологичните оценки. Макар формално да не променя природозащитните директиви, той на практика засяга начина на тяхното тълкуване и прилагане, което противоречи на договора за функциониране на ЕС, според който само Съда на ЕС има право да тълкува директивите.
Натискът за по-кратки срокове допълнително би натоварил институции с ограничен капацитет, включително българското Министерство на околната среда и водите, и би увеличил риска от формални и некачествени оценки. WWF припомня, че само преди година експертите на МОСВ протестираха с искане за адекватно заплащане и увеличаване на персонала.
ЕК пренебрегва гласа на гражданите
„Екологичното законодателство не цели да спира развитието, а да гарантира, че инвестициите не застрашават природата и здравето на хората. Но пренебрегването на близо 200 хил. граждански становища изпратени до Комисията в рамките на обществените консултации през 2025 г. за представяне на доказателства по въпросите на околната среда, подкопава доверието ни в умението на ЕС да защитава интересите на гражданите“, каза Катерина Раковска, старши експерт „Политики биоразнообразие“ във WWF.
Какво означава „опростяването“ на законите за България?
За България отслабването на правилата означава риск от повторение на вече познати случаи, в които законът е приложен зле – като изграждането на ветрогенератори в района на Калиакра, на един от най-важните миграционни пътища на птиците в Европа, припомнят еколозите. През 2016 г. това доведе до осъдителна присъда за България в Съда на ЕС. Едно отслабване на директивата за водите пък би довело до удължаване на сроковете, в които страната ни е длъжна да постигне добро екологично състояние; например сроковете за премахване на замърсители или на вредни и опасни речни прегради биха се удължили.
Би било по-лесно и изпълнението на проекти за минни дейности без нужните гаранции за качество на водите. Подобни опасения имат и сега хората в района на Своге и Брезник, заключават в становището си от екоорганизацията.
