През 2025 г. произведената пшеница в Сърбия достигна 3,681 млн. тона – с 26,9% повече от миналата година и с 27,6% над средния резултат за последните 10 години, сочат данни на сръбския Републикански статистически институт. Ожънати са 607 705 хектара с пшеница при среден добив от 6,1 тона от хектар.
Богатата реколта без съмнение осигурява предостатъчно зърно за вътрешния пазар и би могла да допринесе значително за развитието на селскостопанския сектор на Сърбия, ако значителният излишък бъде реализиран успешно на международните пазари въпреки обстановката на смущения и ниски цени, коментират от електронното издание Biznis. Оттам припомнят, че дори при относително слабата миналогодишна реколта от 2,9 млн. тона немалка част от зърното остана в складовете.
Според експерта Бранислав Гулан проблемът не е в каччеството на пшеницата, а в слабата активност в областта на продажбите и липсата на пазарна стратегия. С две думи, отговорните за износа служители не са успели да намерят купувачи извън страната. „Това обаче е лукс, който Сърбия вече не може да си позволи, понеже вътрешните потребности са относително малки – около 700 хил. тона пшеница са нужни годишно за изхранване на населението. Когато от реколтата се заделят 10% за резерви и се добавят до 200 хил. тона за семе, става ясно, че около 1,2 млн. тона покриват нуждите на страната. Това означава, че дори над 3 млн. тона остават като потенциал за износ“, обяснява Гулан. Според него въпросът сега е дали някой през този селскостопански сезон ще успее да пласира този излишък на международните пазари и да го превърне в приход за икономиката на страната.
Според Здравко Шаятович, директор на Асоциацията на сръбските мелници, средното потребление на хляб на глава от населението в Сърбия е около 49 килограма тодишно, а още 15 килограма се консумират като сладкарски изделия. Това означава общо 64 килограма продукти от брашно, консумирани на човек, което е с около 20 килограма по-чалко отпреди 15 години. „Причините са многобройни – от променените навици за хранене и нарасналата консумация на „бързи храни“ до факта, че сръбските домакинства са по-бедни. Времето, когато селяните носеха самун хляб и парче сланина на полето, отмина“, подчертава Шаятович, описвайки и промяна в общественото поведение.
Посочената тенденция има преки последици за мелничарския бранш, тъй като спадът на вътрешното потребление означава и по-слабо търсене, така значението на каналите за износ става още по-решаващо за оцеляването на производителите.
И докато пшеницата в Сърбия отчита рекордни резултати, положението при царевицата е значително по-лошо – тазгодишната реколта е намаляла с 12,9% спрямо прибраната през 2024 г. до 4,448 млн. тона. Ожънати са 961 225 хектара с царевица при средни добиви от 4,6 тона от хектар. Като причина са посочени неблагоприятните метеорологични условия и ниските изкупни цени на зърнената култура, което остави реколтата и под очакванията на експертите.
