18-03-2003 г. На всеки от нас му се е случвало да е изправен пред трудния избор кой от всичките салами, носещи етикета "Бургас" или "Сервилат, или луканките, обявени като "Карловска" или "Троянска", да купи. Приблизително същата е ситуацията и при кренвиршите. Обикновено потребителят прави избора си наслуки и установява, че вкусовете на продукти, които имат един и същи надпис, са различни. Това е, защото са на различни производители, а у нас не се спазва правилото за рецептурата, обясняват месопреработватели. В европейските страни има правило даденият вид месен продукт да се приготвя по една и съща рецепта, независимо в коя фирма. Начинът на изработка обикновено е патент на първия си производител, а онзи, който иска да го прави, плаща за правото неговият продукт да носи това име. В нормалните страни, като си купиш даден вид колбас, знаеш какво да очакваш като съставки. А у нас в един "Сервилат" има купища сланина, в друг - зърна черен пипер на всяка хапка. Затова и част от българите вече се ориентират към по-високите като цени месни продукти, което е гаранция за качеството им. Други въпреки ниската си покупателна възможност предпочитат да консумират по-малко, но по-качествени салами. Нарицателни за добра месна продукция станаха имената на производителите "Тандем", "Бони оборот", "Сами", "Соларис" и др. Да се даде точна структура на дяловите пазари и оборотите обаче е трудно. Защото по-голямата част от продажбите се държи от фирми, които търгуват на по-ниски цени, но в продуктите им преобладават повече добавките, отколкото чистото месо. Затова и обемите на техните продажби са приблизителни до обемите на фирмите, които излизат на пазара с по-скъпа, но значително по-качествена продукция. (от в. "Стандарт")