В последната седмица на август избухнаха редици кризи в селското стопанство. Сушата и шарката попиляха много стопанства с царевица, с лозя, с овце. Производителите на череши от Кюстендил също не бяха пожалени, защото те единствени чакат трета проверка, за да получат обезщетенията си за пролетните измръзвания. Още повече боли от това, че тези кризи можеха да бъдат избегнати.
Зърнопроизводителите зажънаха царевицата, за да разберат, че е по-добре да не хабят пари за нафта – реколта няма. „Вече трета поредна година сме така. Вече нямаме свободни капитали. Ние вече не можем да стигнем нулата“, каза в събота пред Нова тв зърнопроизводител от област Монтана.
В района не се полива, въпреки че съвсем наблизо е един от най-големите напоителни язовири в страната – „Огоста“. Той е с общ обем от 506 милиона кубични метра вода и по-голям от него е само яз. „Искър“. По данни на еко министерството от 29 август, наличният му обем е 174 млн. кубика, а разполагаемият (след като се извади мъртвия обем) е малко над 107 млн. кубика. Водата от него изтича към два частни ВЕЦ, но също така язовирът се ползва от рибовъди. Тази година през април „Напоителни системи“ обяви на търг за отдаване под наем за стопанска дейност големи части от водния терен при начална цена 160 хиляди лева годишно. Дали търгът е бил спечелен от някого и от кого – за тези неща „Напоителни системи“ не информира. Каква информация да търсим от сайта на държавната напоителна фирма, след като от него вече е премахнат дори списъкът с язовирите, зачислени към нея!
„Огоста“ бе предвиден за ремонт на язовирната стена и някои съоръжения още през 2018 г. Тогава той влезе в списъка с 418 компрометирани водоема, за чиито ремонт правителството реши да задели 500 млн. лева. Почти нищо не беше свършено с колосалната сума, която се управляваше от Държавната консолидационна компания. Не е известно парите да са възстановени. Затова и досега опозицията задава въпроси. Яз. „Огоста“, който е съвсем близо до град Монтана, все така застрашава жителите му в случай на пробив в язовирната стена. И все така земеделците не могат да поливат с неговите води. Преди 10 години учени от БАН установиха арсен във водите на река Огоста, която се влива в язовира. Но, първо, ако отровният елемент е в язовира, защо е разрешено рибовъдството? И второ, съществуват пречистващи от арсен инсталации.
В Добруджа също отчитат загуби при пшеница, загуби при слънчоглед, загуби при царевица. Председателят на Добруджанския съюз Радостина Жекова каза пред местна медия, че земеделците, които са останали без финансови резерви, няма да могат да продължат. Тя отбелязва още, че отношението на банките към аграрния сектор се е променило и те вече не са склонни да дават кредити. И както доскоро финансовите институции ухажваха особено усърдно зърнопроизводителите, днес усложняват условията за даване на заеми, като изискват например доказателство, че производството е въглеродно неутрално. Така един от най-стабилните сектори у нас се разклати не само от климатичните удари, а и от затъналите в блато и невзети навреме управленчески решения. Отговорът на МЗХ е ясен от три месеца: Ще има субсидии за царевица. Само че субсидирането на кризите – тази приказка за лека нощ – все повече губи желания ефект. Не може с 4 на декар да подпреш нещо голямо, което пропада.
Лозари от Североизточна България също се оплакаха, че тази година реколтата ще е твърде малка – по 200-300 кг от декар, ако въобще я има. При някои масиви няма грозде заради априлските мразове. Стопаните казаха, че подземната вода е паднала много дълбоко заради продължителната суша и е станала недостъпна.
В края на работната седмица бе проведен Национален епизоотичен съвет, в който участваше и вицепремиерът Томислав Дончев.
Основната тема е беше дали овцете да бъдат ваксинирани срещу шарка по дребните преживни животни, ако – да, повсеместно ли да е или само в засегнатите райони. На срещата присъстваха и преработватели на мляко, които са се обявили категорично против ваксинацията, тъй като износът на продуктите ще бъде спрян. Бойко Синапов, председател на Обединени български животновъди (ОБЖ), ни разказа, че след заседанието е получил множество обаждания от овцевъди, според които ваксинирането трябва да се извърши незабавно и на всички стада.
„Ще могат да се ваксинират само здрави животни и за да е сигурно, преди това те трябва да бъдат изследвани за вируса на шарката. Ако пробата е положителна, стадото няма да се ваксинира“, каза Синапов. На въпроса какво следва за овцете, които са положителни за шарка, той отговори, че не знае. Не е било коментирано.
Бойко Синапов е искрено възмутен, че болните овце не се лекуват, а се „депопулират“, както меко наричат от БАБХ унищожаването им. „Те могат да се лекуват, има лекарства за тях“, продължи той. Българската ветеринарна наука не е изследвала щамовете на вируса на шарката и не е обяснила защо някои породи са устойчиви на заразата и нямат признаци, че боледуват, какъвто е случаят с двете автохтонни породи маришки овце. И обратно – други породи се разболяват тежко и фатално. Специално за маришките овце председателят на ОБЖ каза, че шарката е на път да изпрати 100-годишната българска порода в историята, тъй като 70% от стадата с Бяла и Вакла маришка овца вече са евтаназирани. „А това е престъпление – да убиваш животни, без да ги лекуваш и без да им дадеш време да докажат устойчивостта си на вируса на шарката“, счита той.
По негови сведения до момента шарката вече е унищожила над 15 хиляди овце.
Турция е ваксинирала всичките си стада и това изобщо не е попречило на местните мандри да продължат износа си на млечни продукти в Европа, отговори на притесненията на преработвателите Синапов. Държавите приемат стоката, въпреки че в документацията е записано черно на бяло, че млякото е от ваксинирани животни. След като премине ваксинационният период и като се знае, че млякото се обработва с висока температура, сиренето запазва качествата си и е безопасно за консумация. И ние можем да последваме турския пример, каза той.
В следващата седмица, на 2 септември в Хасково и Кърджали, а на 3-ти в Стара Загора и в Пловдив, овцевъди ще се съберат по инициатива на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация, за да решат искат ли ваксиниране на животните и какъв да е обхвата, и въобще да обсъдят как да излязат от тази криза. Не е задължително обаче министерството да се съобрази с волята им.
