Надига се цунамито, наречено "маслодайни култури"

20-06-2006 г. Едно цунами се надига в Европа и света - цунамито на маслодайните култури. Ние, както винаги, сме в периферията. Но за разлика от истинското унищожително природно явление, ако това цунами ни подмине, значи сме пълни кретени. Но това не се очертава. Въпреки нашата назадничавост не можем да отминем обективните икономически реалности. Н. с. Йордан Ангелов от 17 години се мъчи да върне рапицата в нашата страна. На Открития ден на института по растителни генетични ресурси в Садово специално за в. "Фермер новият" той каза следното: "От няколко месеца три български фирми - холдингите "Папаз ойл" от София и "Бълмаркет" от Русе и "Кристера" ЕООД от Варна, откриха за себе си значението на рапицата, слънчогледа и др. култури. Става въпрос за производство на биодизел. След 14-15 месеца те ще пуснат в действие нови инсталации, първите големи производствени мощности у нас в тази област. Първоначално общата мощност ще бъде за около 70-80 хил. тона биодизел, след това ще нарасне до около 120 хил. тона сурово масло. За това производство са необходими около половин милион тона суровина. Оборудването е договорено с най-известни западни производители като "Лурги" например, след 7-8 месеца започва монтажът. Оттук идва и нарасналият интерес към разширяването и стабилизирането на производството на маслодайните култури. Много важно за нашите земеделски производители е, че фирмите предлагат инвестиционен пакет, който включва доставка на торове, агрохимикали, методично и научно обслужване на производството, застраховки, помощ от 30-40 лв./дка с оглед на дълготрайни договорни взаимоотношения на равноправна основа. Изкупуването ще се извършва по текущи борсови цени, за да се избегнат монополът и диктатът на цени. Искам да отбележа, че при маслодайните култури се очертава трайно задържане на цените на международните пазари поради непрекъснато нарастващото търсене на биодизел. Ето защо производителите на биодизел са принудени да предлагат на фермерите равноправен диалог - производствено кредитиране, инвестиране и изкупуване по пазарни цени. Създава се реална вътрешна конкуренция за производство на маслодайни култури, суровината досега се изнасяше за преработка в чужбина. Това налага тук да се продава по европейски цени. От тази ситуация нашите фермери само ще спечелят. Това ще ги накара да погледнат по-сериозно на рапицата и репицата и второ, ще вкарат в сеитбооборота един много добър предшественик на житните.". На полето пред присъстващите производители, бизнесмени и учени Йордан Ангелов разказа за значението на техническите маслодайни култури и за перспективите, които се разкриват пред тях: "Техническите маслодайни култури, които включват рапица, репица, лен, рицин, ерука, лалеманция и др., са вторите по значение не само в българското земеделие, а и в световен мащаб. У нас се отглеждат около 6-7 млн. дка слънчоглед, рапица и др. В световен мащаб се произвеждат 17 вида технически маслодайни култури, но основните обхващат 80 на сто от производството. Най-голямо е значението на зимната маслодайна рапица. За нас в бъдеще в сериозен източник на технически масла може да се превърне лалеманцията (за нейното значение в. "Фермер новият" вече писа). Важно е, че световните борсови цени са стабилни и тази тенденция се очертава и в бъдеще, нещо, което трудно може да се каже за много други култури. И при зърнените се развива световното енергийно производство, но то отстъпва по значение на енергийното направление на база технически маслодайни култури. Търсенето на биодизел в Европа нараства непрекъснато. В момента се произвеждат 4 милиона тона и е ясно, че това производство ще расте. Пред нас виждате рапица и репица. Това са два ботанически вида с различна ботаническа характеристика. Но продуктите, който се получават от тях - семена, масло, протеин, са като еднояйчни близнаци. Защо тогава се наложи рапицата, а не репицата? Рапицата е по-високопродуктивна като цяло. Но климатично не е по-добре адаптирана от репицата. Първата индустриална полска култура у нас е репицата, интродуцирана през 1880-1882 г. в района на Свищов, край Дунав. След 1917 г. поради ограничения достъп до хранителни масла страната е принудена да търси алтернатива. И я намира в слънчогледа. За 2 години той измества репицата. Първо, защото климатично е много добре приспособим за нашите условия и освен това както го е дал Дядо Боже, така можеш и да го консумираш. Няма никакви антихранителни съставки. А рапичното масло съдържа ерукова киселина, която не е пълноценна хранителна мастна киселина - така беше до 60-те години. И затова рапичното масло е познато като техническо от дълги години - навремето кандилата, които са осигурявали светлина на дедите ни, са били пълни с рапично масло. Протеиновият комплекс също съдържа антихранителни съставки и затова не можеше да се използва директно за храна на животните, без да се прави влаготермична обработка. Новите сортове промениха картината. Нашите земеделци навремето обаче са едно друго, неоценимо качество на рапицата и репицата - те са сеитбооборотният близнак на зърнените есенници. Няма по-добър пакет от зърнени-маслодайни култури. Рапицата и репицата са от друго ботаническо семейство. Ако например тази година сеем пшеница и се развият някои гъбни болести, а след това сеем рапица, тя потиска тези болести и унищожава този патогенен комплекс по естествен път. Второ предимство е кореновата система на тези маслодайни растения. Тя е силно развита - колкото виждате от растението над повърхността, толкова е и под земята. Почвата отдолу става като швейцарско сирене. Това е огромно предимство пред слънчогледа. Корените, за разлика от слънчогледа, се минерализират много лесно от микробиологичната флора на почвата. Първо, получава се т. нар. биологично преораване на почвата, второ - биомасата, която остава в нея е от 350 до 500 кг въздушно суха маса, която се минерализира за една година. В продължение на 23 години в института сме изпитали 350 сорта рапица от цял свят. Подбрали сме най-адаптивните към нашите условия сортове. От тези 23 години само през една е имало провал. Тази година добивите очакваме да са около 320 кг, макар в температурно отношение годината да бе критична.