Седмицата започна с протести и завърши протести. Беше изключително емоционална. Тъжна за стопаните на трайни насаждения, които видяха как априлският мраз и последвалите слани тихо обраха като крадец техния труд, вложените средства и приходите от реколтата, която тази година няма да приберат. В Кюстендил – столицата на черешите, дори обявиха бедствено положение от 8-ми до 10 април.
Дъждовете не успяха да угасят гнева на хората от пътищата-убийци и нито оставките в АПИ, нито подхванатите поправки в Закона за движението по пътищата, спряха протестите през уикенда. Иначе седмицата започна с една от най-обичаните български песни „Хубава си моя горо“ на площад „Александър Невски“, с която отбелязахме 100 години от инициативата „Седмица на гората“.
По повод Седмицата на гората министър Тахов каза в обръщението си, че „към настоящия момент имаме най-добрите показатели за българските гори“. На което бившият зам.-министър на земеделието Меглена Плугчиева отвърна, че професионалистите в горското управление вече са изчезнали, заменени от партийни и роднински кадри, превърнали са се в местни феодали, а за да се платят заплати на горските служители, бил изтеглен кредит. Създателят на движението Гората.бг Никола Рахнев, разказа в петъчната „Панорама“, че за 12-те години откак то съществува, доброволци са засадили 5 милиона дръвчета, помагали са в наводнените карловски села, дарявали са в домове и медицински центрове и обобщи: „Отидохме там, където държавата не се е справила“.
За съжаление, овощарите с измръзнали градини, тази година ще бъдат компенсирани по познатия начин – с държавна помощ, която се дава само за 100 % щети и която ще покрие само 80% от разходите им. Обезщетение за неслучила се бъдеща реколта не се предвижда.
Но няма да е така през 2026 г., защото още тази година земеделското министерство ще създаде Взаимоспомагателен фонд, научихме тези дни. От директните плащания за 2025 г. ще се удържат 1,5% от всеки активен земеделски производител, а със събраните средства ще се изплащат допълнителни компенсации при понесени щети. Но не всички пострадали при бъдещи бедствия ще получат допълнителни средства от фонда, а само онези, които са се застраховали. Това условие, разбира се, ще увеличи клиентите на застрахователите. Затова е добре МЗХ да направи някаква сделка с тях в полза на фермерите, както би предложил президентът Доналд Тръмп.
В четвъртък проблемите с напояването най-после бяха разгледани от Комисията по земеделие в парламента, но трябва да отбележем, че към края на заседанието депутатите бяха по-малко от поканените за участие висши служебни лица от три министерства – МЗХ, МОСВ и МЕ. Земеделските производители и браншовици, които бяха на задния ред, за да чуят какво има да им каже властта, останаха до последно.
Като цяло, присъстващите от трите министерства изглеждаха над 50% сигурни, че проблеми с напояването тази година няма да има. Звучи приемливо да се каже, когато навън вали. Впрочем, дали оценяваме какво благо е дъждът? Когато го има – има и реколта. Болести също, но за тях има лек. Когато има пожар и наши и чужди вертолети, пожарникари, горски, земеделци и доброволци се мъчат безуспешно дни наред да го укротят, един благосклонен дъжд слага точка на човешка мъка. И съживява всичко зелено в природата и на полето. Животните – от червейчетата до мечките, празнуват, прахът се измива, реките и язовирите се пълнят, подземните води се вдигат, въздухът става свеж и го дишаме все едно пием чиста вода. Но слънцето е неизменно, а дъждът е своенравен.
И все пак, от „Напоителни системи“ признаха, че тази година най-проблемно ще е осигуряването на поливки в областите Пловдив и Пазарджик. Причините са две – големият язовир Пясъчник все още е без помпена станция. А когато от Батак и Белмекен изпускат вода по каналите, го правят небалансирано, така че на по-близките места водата прелива, а до по-далечните не стига.
На заседанието на парламентарната земеделска комисия Георги Тахов обяви, че помпената станция ще бъде дадена ин хаус, тоест една фирма, избрана с обществена поръчка, ще проектира и ще строи станцията. Целта е двата етапа да приключат по-бързо. Според оптимистичната прогноза на министъра, помпите ще могат да заработят в края на поливния сезон на 2026 г.
Относно облекчаване на разрешителната процедура за сондажни кладенци, зам.-министърът на МОСВ Атанас Костадинов заяви: „Ние сме националния пазител на водните ресурси. Няма да подкрепим искането за уведомителен режим и безконтролно ползване на подземните води. Ще подкрепим облекчаването на административната тежест, но трябва да има граница“.
Отново тази седмица президентът Тръмп внезапно се разколеба точно, когато трябваше да обяви шах и мат на света, в това число и на САЩ. На 9 април, когато влизаха сила обявените мита (20% за ЕС), той обяви, че поставя на 90-дневна пауза митата. Дълбоко стресираният пазар на акции нададе боен вик и някои индекси направиха за ден скок, непознат досега. След ден обаче борсата отново потъна в червената зона заради наддаването на мита между САЩ и Китай.
Междувременно ЕК също замрази вече определените мита за американски стоки, който трябваше да влязат в сила през май и сред които беше и соята.
За последиците от „митническите сделки“ на американския президент напомни в петък съобщение, че на пристанище Варна ще акостира огромен кораб, пълен с 58 000 тона канадска рапица. Стоката е поръчана от българска рафинерия за растителни масла.
Това ни накара да се замислим какво ще стане, ако на 8 юли митата на САЩ се възстановят, а ответните – от страна на ЕС, се съживят? Ако междувременно сключим с Канада, Австралия, Бразилия и други големи износители на земеделски продукти съюз за безмитни или нискотарифни мита? Няма ли тогава да акостират по-често на нашето пристанище аграрни стоки? Няма ли да се повтори болката, която производителите изпитаха от вноса на украински слънчоглед? Но в тези въпроси има много „ако“ и бъдеще, което не знаем.
В края на седмицата земеделското министерство предложи на търговските вериги да създадат „Великденска кошница“ с храни, обичайно пазарувани преди празника. Предложението е скромно, предвид практиката в Гърция да се прави и „Кошница на кръстника“ с детски играчки, шоколадови яйца и други. Дали ще отворят сърцето и портфейла си хипермаркетите за предложението на министерството? Като си помислим само, че ако спрат телевизионните реклами за седмица, могат да излязат и на плюс, ни се иска да го направят.
