Драстичен спад на площите с пролетен ечемик, слънчоглед и царевица установява в първия за годината оперативен анализ Министерството на земеделието и храните. В същото време имаме увеличение на полетата с маслодайна рапица, ръж, зимен ечемик и пшеница. Данните ясно показват, че производителите се ориентират към културите, които дават реколта преди да започнат големите летни засушавания, съобразявайки се с ограничените възможности за напояване.
Тъй като все още е възможна сеитба на царевица и слънчогле, данните за заетите площи засега са неокончателни.
Към 3 април 2025 г. нивите със слънчоглед са 85 529 хектара, което е с 32,6% по-малко спрямо година по-рано. Царевицата за зърно заема 21 331 хектара и е с намаление от 28,3%. При пролетният ечемик разликата спрямо 2024 г. е най-голяма – минус 55,3%.
При зимните култури рапицата е с най-чувствително увеличение на площите – плюс 26,4 на сто – до малко под 100 000 хектара. Заетите с маслодайната култура полета щяха да са повече, ако продължителната суша миналата есен не бе накарала част от земеделците да разорат земите с изсъхнали растения и да засеят житни култури на местата с рапица.
Предполага се, че това е причината площите с пшеница да се увеличат спрямо 2024 г. с 3,3% (общо 1 171 839 ха) и със зимен ечемик с 9,5% (170 728 ха).
По предварителни данни на НСИ, през юли - декември 2024 г. сме изнесли 696,3 хил. тона ечемик, което е сериозен ръст от 95,4% на годишна база.
В същото време експортът на пшеница се свива с 16,5%, до 3 275,2 хил. тона, а този на рапица – с 47,3%, до 61,5 хил. тона.
Заради сушата миналото лято, която драстично намали добивите от слънчоглед и царевица, износът на готова продукция падна съответно с 55% и с 36% на годишна база.
Отново за година вносът на рапица се увеличи с 20,5% до 97,7 хил. тона. Заради недостатъчната реколта от царевица миналата година у нас бяха вкарани 5 пъти по-големи количества в сравнение с предходната година. При слънчогледа вносът е с 10 на сто (462,3 хил. тона) по-голям.
