В края на февруари Европейската комисия представи амбициозен План за достъпна енергия, който за условията на България би могъл да разгърне инициативи за използване на геотермалната енергия. Това се посочва в анализ на Георги Стефанов, експерт по климат, енергийни политики и зелена икономика с над 20 години опит в устойчивия преход към нисковъглеродна икономика, член е на УС в Българската асоциация геотермална енергия и автор на Климатека. Планът за действие за достъпна енергия (Action Plan for Affordable Energy) на ЕС е част от т.нар. „Чиста индустриална сделка“ (Clean Industrial Deal) – новата рамка за икономическо развитие на Европа, която надгражда и допълва Европейската зелена сделка. Именно по този модел ще се развива законодателната програма на ЕС в петгодишния мандат на новата Европейска комисия и ще има и директно отражение върху финансирането с публичните средства на държавите членки в следващия програмен период на ЕС за периода 2028-2034 г., посочва експерта в доклада си.
Публикуваме част от анализа на Георги Стефанов:
„Основната цел на Плана за достъпна енергия е да намали цените на енергията за домакинствата и бизнеса, да ускори декарбонизацията на индустрията, и да гарантира енергийна независимост и сигурност на ЕС. С него се очаква да започне ускорено внедряване на алтернативните енергийни решения и подкрепя енергийните иновации, защото това е единственият начин в ЕС да намалим разходите си за енергия, да ограничим зависимостта си от изкопаемите горива, особено вносните, и да станем по-конкурентоспособни в глобален контекст.
В Плана ЕК подчертава, че високите енергийни разходи, зависимостта от вносни изкопаеми горива и недостатъчната интеграция на мрежите са основните предизвикателства пред енергийната политика на ЕС. С този план Комисията поставя фокус върху енергийния преход, модернизацията на инфраструктурата и приоритизиране на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) от целия спектър.
Какви са основните мерки според Плана за достъпна енергия за ускорено навлизане на ВЕИ в ЕС?
Планът ще се фокусира върху финансовите механизми, олекотяване на административната тежест, междудържавната инфраструктура и електрификацията, за да отговори на бързите темпове на промяна:
Продължаване на посоката за ускорена електрификация и преход към чиста енергия:
ЕС ще разширява дела на ВЕИ в енергийния микс, като залага основно на вятър, слънце, геотермална енергия и термопомпи. В повечето от тези технологии, ЕС е глобален лидер и производител.
Ще се търси приоритетно разрешаване на нови ВЕИ проекти чрез опростени административни процедури.
Ще се работи активно за подобряване на интеграцията на ВЕИ чрез интелигентни мрежи и батерийно съхранение.
Увеличаване на инвестиции в инфраструктура и междусистемни връзки:
Предвиждат се 584 млрд. евро до 2030 г. за подобряване на електропреносните и разпределителните мрежи в ЕС. На следващо място, по-добро междусистемно свързване между държавите за оптимизиране на капацитетите на ВЕИ и споделяне на евтина енергия между държавите.
Създаване на финансови механизми за подкрепа на ВЕИ:
Ще се насърчават сключването на дългосрочни договори (PPAs), за да се поддържат стабилни цените на чистата енергия.
Ще бъде осигурена и държавна подкрепа за бързи инвестиции в електроразпределителните мрежи. Крайната цел на Плана е намаляване на зависимостта от изкопаеми горива, особено вносните. Предвижда се до 2030 г. фосилните горива да представляват под 20% от енергийния микс на ЕС (за 2024 г. процентът е 29%). В допълнение се очаква и икономия от 130 млрд. евро годишно от внос на изкопаеми горива, с потенциал сумата да стигне до 260 млрд. евро през 2040 г. За сравнение след внедряването на Европейската зелена сделка в момента икономията е 60 млрд. евро на година. Това са спестени пари.
Какви ще бъдат икономическите ефекти от Плана?
1. Повишаване на доходите ни – Внедряването на ВЕИ ще разкрие нови работни места, особено в строителството, поддръжката и експлоатацията на ВЕИ мощности. Припомняме, че в ЕС вече има над 4 милиона зелени работни места — само във ВЕИ индустрията те са повече от 1,5 милиона или 10 пъти повече заети от сектора на въгледобива.
2. Намаляване на разходите за бизнеса – чрез по-евтина електроенергия и топлинна енергия от ВЕИ, фирмите ще бъдат по-конкурентоспособни, ще се позиционират по-добре на пазара и ще имат по-ниски оперативни разходи.
3. Преодоляване на енергийната бедност – Намалените цени на електроенергията и топлинната енергия ще облекчат домакинствата, които в момента трудно покриват разходите си за отопление и електричество.
Какво означава всичко това за хората и икономиката на България?
България е сред държавите, които ще усетят голямо положително въздействие от новата енергийна рамка. Досега разчитахме на въглища и вносен природен газ и петрол, но с новите мерки фокусът ще се премести върху ВЕИ.
Геотермалната енергия се очертава като стратегическа възможност и решениe за България. Защото би могла да се окаже един от най-перспективните източници на чиста и базова енергия с постоянни цени. България разполага с огромен геотермален потенциал, който може да се използва както за отопление, така и за производство на електроенергия, но също и охлаждане, а индустриалната ѝ употреба може да покрие почти всички сектори. Тази енергия изгражда три пъти по-бързо, на два пъти по-ниска цена от ядрената енергия. На редица места по света е и по-евтина от конвенционалните централи на изкопаеми горива.
Включването ѝ в енергийния микс може да осигури стабилни и предвидими разходи за енергия в дългосрочен план. Това ще позволи стабилна и прогнозируема трансформация на енергийния сектор, в който изкопаемите горива заемат все още основен дял. И най-важното, геотермалната енергия, в капацитета си за производство на електрическа енергия, притежава инерционните сили за балансиране честотата на тока в мрежата и е единствената 24/7 ВЕИ технология с по-високо КПД дори от централите на изкопаеми горива.
До 2040 г. геотермалната енергия може да осигури следното:
* 15% от производството на електроенергия в комбинация с услуги за стабилност и гъвкавост;
* 75% от нуждите за отопление и охлаждане в ЕС в жилищни, обществени и търговски сгради;
* 65% от нуждите за отопление и охлаждане в хранително-вкусовия сектор;
* 25% от топлинната енергия за ниски и средни промишлени процеси при температури под 200 °C (половината от емисиите от промишлените процеси в ЕС идват от употреби под 200 °C);
* 10% от търсенето на литий и други суровини в ЕС.
Затова е важно България да прояви необходимата политическа воля и да се възползва от възможностите си и да прояви смелост да прилага иновации. Намираме се в свят, в който нуждата от чиста, достъпна, бърза и евтина енергия за нуждите ни трябва да е новото нормално", заключава експертът.
