Преди седмица Европейската сметна палата излезе със специален доклад за необоснованото блокиране на географския принцип в електронната търговия. Според експертите европейският регламент за продуктите с географски означения „предоставя балансирана рамка, но продължават да съществуват трудности при прилагането му. Въпреки че Европейската комисия отговаря за наблюдаването на прилагането на Регламента, „механизмите за мониторинг не са дефинирани достатъчно подробно и данните, които се събират, не са достатъчни за проследяване на напредъка и наблюдение на тенденциите по отношение на практиката на блокиране на географски принцип“, се посочва в доклада.
Необоснованото блокиране на географски принцип (наричано още геоблокиране) продължава да бъде проблем, тъй като ограничава правото на потребителите на достъп до онлайн стоки и услуги от различни държави — членки на ЕС. Това се заключава в доклада на Европейската сметна палата (ЕСП). Регламентът относно блокирането на географски принцип от 2018 г. има за цел да преодолее дискриминацията въз основа на гражданство или държава на пребиваване. Остават обаче практически трудности, свързани с прилагането му в държавите членки. Според одиторите механизмите за налагане на правилата следва да се укрепят и да се хармонизират. Потребителите трябва да са по-добре информирани за възможностите за съдействие и защита, с които разполагат. Одиторите препоръчват също така да се разгледа възможността за разширяване на правилата срещу геоблокирането с цел да се обхванат сектори, като например аудио-визуалните услуги, които понастоящем не са включени.
При приемането на Регламента относно блокирането на географски принцип от обхвата му са били изключени някои области, определени като проблематични, например аудио-визуалните услуги (услуги по разпространение на кинопродукция, платформи по заявка, радио- и телевизионни услуги и др.). Предвид предстоящия преглед на Регламента, одиторите считат, че е препоръчително да се анализират предимствата и недостатъците на евентуалното включване на допълнителни области, за да се установи дали би било по-целесъобразно да се разшири обхватът на Регламента по отношение на блокирането на географски принцип, или би било по-добре да се изменят съответните секторни регламенти.
При блокирането на географски принцип търговците, извършващи дейност в една държава — членка на ЕС, спират или ограничават достъпа на клиенти от други държави членки до своя онлайн интерфейс (уебсайтове и приложения), или определят условия за продажба на стоки и услуги, които зависят от местоположението на клиента. В Регламента относно блокирането на географски принцип от 2018 г. се отчита фактът, че тази практика може да бъде оправдана при определени условия, например когато държавите членки имат различни правни изисквания (като различни възрастови граници за закупуване на алкохол) или когато даден търговец е решил да не извършва продажби на клиенти в друга държава членка. Когато обаче не е налице такава обосновка, правилата на ЕС забраняват на търговците, които продават стоки или предоставят услуги на пребиваващи в ЕС лица, да блокират достъпа до тях на географски принцип.
„Геоблокирането ограничава възможностите и избора на потребителите и създава значително недоволство сред клиентите, както и пречки пред свободния обмен на стоки и услуги на цифровия единен пазар на ЕС“, заяви г-жа Илдико Гал-Пелц, членът на ЕСП, отговарящ за одита. „Правилата, приети от ЕС, имат за цел да предотвратят тази практика, но ние установихме недостатъци в начина, по който те се прилагат в действителност.“
Например, когато предприятия закупуват стоки или услуги като крайни потребители, разрешаването на спорове може да се окаже трудно. Причината е, че не е ясно от кого може да се търси съдействие, особено когато участват търговци от държави извън ЕС, извършващи дейност в ЕС. Като цяло клиентите и търговците не са достатъчно добре запознати с възможностите за защита на потребителите и може да не са наясно, че съществуват органи на местно равнище и на равнище ЕС, които предоставят съдействие. Освен това мерките срещу търговците, които не спазват правилата, се различават значително в отделните държави членки. Правилата относно правната компетентност не са достатъчно ясни и също така е трудно да се установи коя държава членка следва да наложи санкции за нарушения — тази на клиента или тази на търговеца. В някои държави от ЕС за нарушенията може да се търси наказателна отговорност. По отношение на санкциите одиторите установиха значителни разлики между държавите членки (техният размер варира от 26 млн. евро до 5 млн. евро, а в някои случаи се изчислява въз основа на оборота на търговеца). Одиторите подчертават, че по същество прилагането на различни подходи от държавите членки води до риск от създаване на неравни условия на конкуренция на единния пазар на ЕС.
Въз основа на тези констатации от сметната палата препоръчват на Еврокомисията:
* да извърши проучване с цел анализ дали да се разшири обхватът на Регламента относно блокирането на географски принцип или да бъдат изменени други актуални нормативни актове, специфични за различните сектори;
* да подобри подкрепата и помощта, които предоставя за повишаване на осведомеността в държавите членки;
* да допълни механизмите на държавите членки за налагане на спазването на законодателството чрез общ такъв механизъм за целия ЕС;
* да подобри механизмите за мониторинг, чрез които се оценява ефективността на Регламента относно блокирането на географски принцип.
