Интервю преди жътва

12-06-2006 г. - Господин Камбуров, след миналогодишния стрес, не изпитахте ли желание тази година да понамалите обработваемата земя? - Не, не бяхме кой знае колко стресирани от лошите атмосферни условия, при които работихме кажи-речи цялото лято. Бяхме наистина неприятно изненадани от природата, но въпреки това за нас годината не приключи с отрицателен баланс. Нещо повече – успяхме да завършим с печалба, която общо взето, имайки предвид общото състояние в държавата, ни задоволи. А колкото до тази земеделска година, тя не се отличава от другите. Засяхме 12 000 декара с есенници и пролетници, от които половината е с пшеница. Другите култури, които отглеждаме са царевица, ечемик и слънчоглед. Засега посевите се развиват много добре, самите ние сме направили всичко необходимо, което се изисква от агрономическата наука и оттук- нататък, положението е в ръцете на природата. Ако не бъдем залети от поройни дъждове и ударени от градушки, ще постигнем много добри резултати. - Какви бяха добивите през миналата година? - От декар, засети с пшеница и ечемик получихме по 400 килограма, като пак повтарям, агрометеорологичните условия не бяха от най-добрите. Много добър обаче бе добивът от слънчогледа – по 270 килограма от декар и от царевицата – един тон средно от декар. Всъщност царевицата и слънчогледа наляха пари в кооперативната каса и ни дадоха възможност да отделим средства и за инвестиции. Тази година се надяваме да бъдем и по-добре. Но дори и тези резултати да се запазят, ще сме доволни, защото последните години наистина не са от благоприятните за селско стопанство. - Споменахте за инвестиции – какво имате предвид? - Нашата инвестиционна политика основно е насочена към укрепване и развитие на машинния ни парк. Хванали сме се сериозно със земеделие, а това изисква да имаме и добра машинна база. Една не малка част от техниката ни доскоро бе доста амортизирана, а това оскъпяваше произведената земеделска продукция, правеше дейността ни недостатъчно рентабилна. С кредит от ДФ „Земеделие” купихме за 400 000 лева съвсем нов комбайн „Клаас”, от който сме много доволни, сега за втори път ще излезе по нашите блокове. Много производителна и качествена германска машина. Освен това закупихме и два руски трактора от 180 конски сили – също много производителни и общо взето икономични, с пълния набор от прикачен инвентар. Така сега разполагаме общо с повече от 10 трактора, някои от които макар и вече поостарели, работят добре. За последните 7-8 години в подмяна на техниката сме инвестирали повече от 1,2 милион лева. А това не е малка сума за нашата кооперация. Смея да кажа обаче, че не сме почувствали финансов недоимък. Тази политика и занапред ще продължи, защото е напълно вероятно да увеличим обработваемите площи поне с още няколко хиляди декара. - Очевидно вашите съселяни ви имат доверие, а и биха желали тъкмо вашата кооперация да работи земята им. - Сигурно е така, след като се стигна до там, че една потребителна кооперация се захвана със земеделие. Нашият район е богат, земята ни е плодородна и ще е грехота да стои неорана и незасята. Но много внимателно ще вземем това решение, защото рисковете съвсем не са безобидни и за подценяване. - Имате ли пазари за произведеното от вас зърно? - В България отдавна няма твърдо осигурени и определени пазари. Досега търговците на зърно минаваха през селото и ни предлагаха тяхната изкупна цена, която обаче бе крайно неприемлива за нас. Не може тон жито да се търгува за сто-сто и двайсет или даже сто и трийсет лева, каквито цени ни се даваха през отминалите години за първокачествена пшеница. Каквото и оптимизация да се прави на производствения процес, не може изкупните цени да паднат до толкова ниски равнища. Значи някои печели, и доста много, от изкуствено поддържаните ниски цени, като всичко отива за сметка на производителя. А печалбата - в джоба на прекупвачите и хлебарите, които обясняват повишаването на цените на хляба с по-високите цени на тока, на водата и на солта. - Как виждате решението на този проблем? - Има един-единствен начин да защитим собствените си интереси и той е да съхраним произведеното от нас зърно за по-дълго време, като го предложим на борсата тогава, когато цената му се покачи. А това означава, че когато приберем реколтата, да съумеем да я запазим самите ние, т.е. да имаме собствени зърнобази, където тя да остане за няколко месеца – примерно от 4 до 6 месеца и едва тогава да я предложим на пазара. Затова сме решили да построим свои складове за 4000 тона зърно и в тях да пазим произведената пшеница. Пак с помощта на фонд „Земеделие” ще реализираме и този наш проект през тази и следващата година. Иначе спасение няма – търговците ще изсмукват труда ни по най-безобразен начин, а ние ще продължаваме да се оплакваме, без да има някаква полза от това. - Няма ли да доведе това до повишаване на цените на хляба, който ежедневно българите консумират? - Не, това са приказки на хлебопроизводителите, за да оправдаят повишаването на цената на хляба. Те ще трябва да контактуват директно с производителите на зърно, а не чрез разни там изкупвачи и прекупвачи, които за един-два месеца печелят толкова, колкото ние за цяла една стопанска година. Е, това не може да продължава повече. Държавата има интерес да подкрепи нас, производителите на зърно, а не разни там еднолични търговци и фирми, които нито плащат данъци като хората, нито търгуват почтено по законите на пазарната икономика. - Как ще се отрази на вас, кооперацията, която обработва земеделски площи на вашите съселяни, въвеждането на данък върху собствеността на земята? - Много труден въпрос, на който сега ми е много трудно да дам отговор. Всеки собственик трябва да реши проблема сам, изхождайки от собствените си интереси. Ние, които обработваме земя и плащаме на собствениците й рента, не можем да поемем този дълг. Затова трябва много внимателно да се подходи към решаването на този въпрос, за да не се стигне до случаи, когато плодородна земя отново да запустява. (Симеон ДАНЕВСКИ - интервюто се публикува със съдействието на "Земеделски пазар")