През ноември Синор БГ направи поредица за представители на разред Diptera (Двукрили) и по-точно за някои видове мухи, чиито ларви редят по житните култури, отглеждани в България. Наред с тях заслужава внмание пшениченият трипс (Haplothris tritici), който спада към разред Thysanoptera, сем. Phloeothripidae. Той вреди като ларва и възрастно насекомо, смучейки сок от листата, класовете и зърното.
Тялото на насекомото достига 1,5 мм. На цвят е тъмнокафяво. Последното коремно членче е удължено и завършва с разперени власинки. За разлика от мухите този вид има два чифта крила. Те са прозрачни и имат жълтеникави четинки. Яйцето е продълговата с дължина 0,4 мм. Ларвата е керемиденочервена.
Трипсът има едно поколение годишно. Зимува като ларва, скрита в почвата и рластителните остатъци. Развитието продължава в ранна пролет през т. нар. нимфен стадий. При трипсовете, както и при много други насекоми в развитието няма стадий какавида.
Трипсовете се появяват в края на април / началото на май. Насекомите се разселват по ръжта и пшеницата. Вазрастните се намират масово по още неизкласилите пшеници. Колкото по-дълго класът остане обвит във влагалищния лист, толкова по-тежка е повредата. Трипсовете се хранят, смучейки сок от класовете. В горната част над мястото на хранене класът побелява, а класчетата не образуват зърно. Специалистите отбелязват, че повредените от някои видове мухи растения са нападнати по-масово от трипса. Женските снасят най-рано и най-масово по сортовете зимна пшеница, които изкласяват рано. В условията на България максумимът е в края на май и началото на юни. Ларвите се появяват след около седмица. Те смучат сок от плевите и меките зърна Струпани са най-масово по браздичката на зърното. Нападението намалява добива и влошава качеството.
Високите летни температури, съчетани със засушаване, благоприятстват масовото намножаване на трипса. При по-хладно и влажно време ларвите на насекомите загиват от развитието на ентомопатогенни гъбички. Бързото узряване на зърното също не е благоприятно за ларвното изхранване.
За предотвратяването и намаляването на загубите от пшеничения трипс голямо значение има дълбоката есенна оран. Тя унищожава до 80% от ларвите на вредителя. Установено е, че при засяване в периода 30.09 до 25 - 30.10 намалява нападението от трипса. Спазването на торовия баланс също е добра предпазна мярка, докато предозирането на азота е противоказно.
Използването на инсектициди може да бъде съчетано за борба с вредната житна дървеница. Ефикасността на препаратите е голяма, когато са употребени няколко дни след преминаването на нимфния стадий и появата на новите възрастни. Химическата борба е стопански оправдана, когато във фаза изкласяване са отчетени 10 възрастни на стъбло, а във фаза млечна зрелост – ларви на клас.
В ентомофауната по житните е известен и овесеният трипс (Stenothrips graminum). Възрастните са жълтеникави със сив или кафяв оттенък. Развитието на вида минава по дивия и кулурния овес, понякога временно по ечемика. Видът зимува в почвата като въдрастно на дълбочина до 70 см.
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита.
