На вчерашното си заседание Конституционният съд единодушно отклони искането на служебното правителство да отговори с тълкувателно решение на въпроса дали „разпоредбите на чл. 5, ал. 3, чл. 30 и чл. 31 от Конституцията предвиждат, че единствено физическо лице е наказателноотговорно, и в случай на положителен отговор – дали това, че само физическо лице е наказателноотговорно, представлява основен принцип на българското право?“.
Служебният кабинет отправи искането си до съда заради препоръка в доклада, поставил страната ни в т.нар. „сив списък“ на държавите, които подлежат на „засилено наблюдение“ от Групата за финансово действие (FATF). Така България се присъедини към 22 други юрисдикции в този списък, които имат „стратегически недостатъци в техните режими за борба срещу прането на пари, финансирането на тероризма и разпространението на оръжия“. Този доклад за България беше представен от Петия кръг на взаимни оценки на Комитета за борба за изпирането на пари и финансирането на тероризма (MONEYVAL) в края на октомври 2023 г.
В доклад от MONEYVAL посочват, че наказателните санкции за физически лица действат възпиращо, но системата от допълнителни глоби не е достатъчно пропорционална. И изтъкна като проблем, че в България няма корпоративна наказателна отговорност за физическите лица.
С вчерашното си решение КС отклонява искането на правителството с мотива, че то самото не само не съдържа доводи за наличие на неяснота и възможност за повече от един отговор относно смисъла на конституционните разпоредби, а дори напротив - съдържа доводи за невъзможност за различни тълкувания в контекста на поставения въпрос. „Изложеното в искането показва ясно, че дори за неговия вносител не съществува неяснота и тълкуване е необходимо само „с оглед на изпълнение на препоръка относно отговорността на юридическите лица от Докладът за Република България от Петия кръг на взаимни оценки на Комитета на Съвета на Европа за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (MONEYVAL)..“, се мотивират конституционните съдии.
Що се отнася до възможността за законодателно уреждане на наказателната отговорност на юридическите лица, от КС заявяват, че не може чрез тълкуване да се решават въпроси, които са правомощие на Народното събрание.
