Анализът за състоянието на есенниците към 4 ноември, подготвен от Българската агенция по безопасност на храните показва доста шарена картина, дължаща се липсата на валежи в Южна България и осигурената влажност на север от Стара планина, тъй като през септември все пак паднаха валежи със стопанско значение. Това подобри овлажняването на горните почвени слоеве и създаде добри условия за сезонните почвообработки, посочват агрономите.
В Южна България обаче дъждовете с икономическо значение за фермерите бяха изключително оскъдни, затова и сеитбата там доста закъснява.
По оперативни данни на МЗХ към момента са засети над 4,6 хмилиона декара, 466,722 хил. ха с пшеница и над 665 хил. декара, или 66,573 хил. ха с ечемик.
Данните при рапицата сочат, че към 4 ноември засетите в агротехническите срокове площи влязоха във фенофаза „розетка“, докато при късните сеитби полетата са във фенофаза „поникване“ заради лятната суша.
Топлото време през целия октомври ще даде възможност и на късните посеви от рапица да встъпят във фаза розетка през есенната си вегетация, която гарантира успешното презимуване на културата.
Развитието на зърнено житните култури в страната е в много широк диапазон. Поради дефицит на почвена влага в някои райони на страната закъснелите почвени обработки и продължителната жътва на царевицата и слънчогледа забавиха сеитбата на пшеница и ечемик.
Площите с пшеница и ечемик, които са засети в началото на месец октомври, вече са във фенофаза от 3-5 лист до начало на братене при ечемика. Сеитбата на зимните зърнено-житни култури продължава. Пшениците масово са във фаза „два листа разтворени“, ечемикът е в начало на братене с видим първи брат.
Падналите валежи в края на първото и началото на второто десетдневие, както и през втората половина на третата декада от октомври, са от важно значение за нормалното протичане на началните етапи от вегетацията на пшеницата и ечемика.
По отношение на вредителите, при проведените маршрутни обследвания на стърнища и новозасетите площи с есенници е констатирана плътност от единични дупки на полски мишки до 1 колония на декар. В областите Бургас, Перник и Плевен плътността на неприятеля е около предела за икономическа вредност ПИВ – с 2 активни колонии на дка.
Листни въшки – към момента е констатирана поява на листни въшки в ниска плътност в областите Варна, Видин и Търговище.
Житни мухи – отчетен е летеж на неприятелите в областите Велико Търново, Кюстендил, Сливен и Търговище при по-рано поникналите посеви. В АЕР Велико Търново са проведени третирания на площ от 11,650 хил. ха.
Мрежести петна по ечемика – в отделни полета в област Добрич се наблюдават ранни прояви на болестта, които към момента не са от стопанско значение за културата.
Рапицата към 4 ноември е във фенофаза „показване на хипокотила с котиледоните на почвената повърхност“ – „9 или повече листа оформени“. По оперативни данни на МЗХ към момента са засети 891 хил. декара, или 89,102 хил. ха с рапица.
И при тези площи плътността на обикновената полевка е под ПИВ (2 активни колонии на декар) в областите: Бургас, Велико Търново, Добрич, Монтана, Пазарджик, Плевен, Разград, Стара Загора, Търговище и Шумен.
Няма подадени данни за извършване на химично третиране срещу неприятеля.
Рапична листна оса – установена е плътност под ПИВ (2-3 бр./м2) в областите Варна и Разград; около и над ПИВ в областите: Бургас, Видин и Търговище. Върху нападнатите от неприятеля площи е извършено третиране.
Рапична стъблена бълха – Нападение под ПИВ (2 бр./м2) е констатирано в областите Бургас, Варна и Монтана. В областите Разград и Търговище отчетеното нападение от неприятеля е около и над ПИВ.
На всички нападнати площи и извършено третиране с инсектициди.
Зелев молец – в област Видин е отчетена степен на нападение до 4 бр./м2 в смесена популация с ларвите на рапичната листна оса.
Сухо стъблено гниене (фомоза) /Leptosphaeria maculans/ – в област Варна са установени единични повреди от болестта.
Лозята са във фенофаза „промяна в оцветяването на листата“ - „Реколтиран
продукт“. По отношение на контрола на вредителите състоянието е следното:
Шарен гроздов молец – През периода е установен край на летежа на пеперудите от трето поколение в област Благоевград.
Реколата от картофите е готова за прибиране. По отношение на контрола на вредителите:
Картофен молец – Продължава проследяването на летежа на неприятеля в областите Кюстендил и София област. Установена е вредна дейност на ларвите по клубените на неизвадените картофи и в хранилищата в София област, АЕР Ихтиман. В област Перник отчитат до 15% повреди по прибраната продукция от картофи. Повишават се повредите от картофен молец по извадените картофи - до 45% повредени клубени в област Кюстендил.
Третиране от един до пет пъти срещу картофения молец е извършено на площ от 2,890 хил. ха в областите Кюстендил, Пазарджик, Перник, Сливен и София област.
Зимна нощенка (зимен сив червей) – констатирани са единични повреди от зимна нощенка по извадените клубени в София област. В складовете за съхранение на картофите в област Благоевград, АЕР Гоце Делчев,
има установени повреди по клубените от 1 до 3% от зимна нощенка. В област Перник са отчетени до 3% повреди от нощенки по прибраната продукция от картофи.
Телени червеи – в област Кюстендил при извадените картофи са установени 0-5% повредени клубени от телени червеи.
