Зебу също е домашно животно

06-06-2006 г. Зебу е преживно животно, чийто родоначалник се предполага, че е зондският бантенг. Живее в тропическа Азия, откъдето е било пренесено в Европа и оттам в цяла Африка и на о. Мадагаскар. Индийското зебу е опитомено още в най-стари времена. Характерна особеност на това животно е гърбът в областта на холката. Подобно на камилата зебу има една или две месести гърбици, които служат като хранително и водно депо и достигат 5-8 кг, което е около 3 на сто от общото тегло на животното. При биците гърбицата е развита по-силно. Главата на зебуто е дълга и тясна, с изпъкнал лоб. Ушите са увиснали, гушата е голяма. Краката са средно дълги и право поставени. Рогата са различни по големина и форма. Цветът на космената покривка е различен, но най-често се срещат черна, сива, червена и пъстра. Животните имат плътна и тлъста кожа, която отделя силно миришеща лой (сало). Тя отблъсква кърлежите, преносители на пироплазмидози. Зебуто се развъжда в Индия и Африка, в тропическите и субтропическите области на Америка, в Близкия изток. А жителите на Азербайджан ласкаво наричат зебуто "кърмачка". Млечността на кравите зебу не е висока. Но животните са много издръжливи, по-добре от говедата се приспособяват към разнообразни климатични условия. През зимата хранят зебу с различни смески и комбинирани фуражи. А когато тревата едва що се покаже изпод снега, откарват животните на пасищата. В Куба отглеждат кубинско зебу. При кръстосването му с местни сиви и червени степни говеда се получават хибриди - рекордьори по отношение на жизненост и пригодност към местните условия. Добри резултати са получени от такива кръстоски и в стопанството "Аскания Нова" в бившия СССР. Хибридите тежат 400-450 кг, млеконадоят от най-добрите животни е 3000-3500 литра при масленост 4,2-4,5 на сто.