Начало » Важно за фермера » Растениевъдство
06.06.2006 г.

Климатичен риск при отглеждане на зимна рапица в Североизточна България

06-06-2006 г. Рапицата започва да се отглежда в България в края на ХIХ век, след освобождението от турско робство, като максимално разпространение на културата настъпва в началото на миналия век, достигайки площ около 600 хил. дка. През 30-те години рапица се отглежда на около 100 хил. дка площ, която варира по години между 30 и 220 хил. дка, а варирането е следствие от спадане на интереса след години със 100 процента измръзване на посевите или поради колебливите добиви. Районът на Североизточна България е един от традиционните за производство на рапица в миналото. Към края на 40-те и началото на 50-те години рапицата постепенно е изместена от слънчогледа, като по-сигурна за условията на района култура. През 1951 г., със създаването на Добруджанския земеделски институт край Генерал Тошево, е възложена и държавна поръчка за изследователска програма с рапицата, която приключва само след няколко години, тъй като културата е изцяло изместена от слънчогледа. През 70-те и 80-те години на миналия век рапицата за семена се отглежда инцидентно, като са отчитани площи от 200-300 дка за цялата страна, голямата част от които са семепроизводство, а семената се използвани за сеитба на площи за зелени фуражи. Нов интерес към културата настъпва през 90-те години, когато представители на чужди семевъдни къщи и преработвателни предприятия предлагат на българските фермери в региона безплатни семена от рапица срещу договор за изкупуване на произведената продукция. При липсата обаче на траен интерес рутинно преработване за масла или биодизел у нас, рапицата все още се явява алтернативна маслодайна култура за българското земеделие. Селекционните достижения в световен мащаб при тази култура са забележителни - постигната е висока продуктивност, подобрено е качеството на маслото (при изключване на еруковата киселина от мастнокиселинния му състав) и на шрота (при изключване на вредните глюкозинолати). Високоолеиновият състав на маслото го прави добра алтернатива на слънчогледовото олио за използване при високи температури и т.н. Зимната рапица е атрактивна култура за земеделското производство при нашите географски ширини от няколко гледни точки: висок продуктивен потенциал на съвременните хибриди (500 кг семена на дка); облекчена агротехника; възможност за използване на конвенционалните за зърнопроизводството машини; много добър предшественик на основната полска култура - пшеницата; вегетационен период, позволяващ добро използване на есенно-зимните валежи и приключващ с настъпването на летния валежен минимум, и пр. Разбира се, съществуват и някои технологични недостатъци, каквито са високите й нужди от минерално торене, нападенията от неприятели, чувствителността й към болести, които се разпространяват чрез растителните остатъци и необходимостта (подобно на слънчогледа) от редуване в многополни сеитбообращения. Основен проблем обаче си остава климатичният риск при отглеждане на зимната рапица. Първите агротехнически опити, изведени в условията на Добруджа, определят като оптимален срок на сеитба периода 20-30 август. Изводите от дисертационен опит на Стефанова, изведен в условията на Плевен в края на 80-те години, са, че сеитбата на културата следва да се извършва през периода 20 август-средата на септември. Причина за късната лятна сеитба при тази култура е необходимостта тя да навлезе в устойчивата за презимуване фаза от развитието си - розетка. Наше 5-годишно изследване (1999-2004 г.) показва, че периодът за извършване на сеитба е първият рисков период за културата в условията на Североизточна България. Само през две от годините на изследването условията са били благоприятни, през други две години сеитбата е извършена в условията на засушаване, а падналите през периода на никнене обилни валежи са довели до образуване на почвена кора, респ. до редки, негарнирани посеви. През една от годините - 2001, характеризираща се като екстремно суха, рапицата въобще не поникна. През същата година нямаше никнене и при другите есенници (пшеница, ечемик), но при тези култури то настъпи в края на януари, докато семената от рапица бяха загинали. От в. Фермер
Климатичен риск при отглеждане на зимна рапица в Североизточна България
5682

Коментари (0)

Моля отбележете, че не сте робот.

Последни материали
Виж
Доклад на Европарламента
От 2021 до 2026 г. България ще разчита на 5,6 млрд. евро по директните плащания, при одобрение от ЕП
Важно за фермера
Европарламентът предлага таваните да се заковат на 100 хил. евро и да не важат за младите фермери
Съдът отхвърли жалба срещу отказ от изплащане на обезщетение за ликвидирани 64 кози
Санкции
Уволнен е ловният надзирател, превозвал бракониерска сеч край Сатовча
Хибриди царевица на Пионер отчетоха рекордни добиви в САЩ
Ценови застой на зърнените пазари в Евросъюза заради стагнация в износа
Свързани материали
Виж
Доклад на Европарламента
От 2021 до 2026 г. България ще разчита на 5,6 млрд. евро по директните плащания, при одобрение от ЕП
Важно за фермера
Европарламентът предлага таваните да се заковат на 100 хил. евро и да не важат за младите фермери
Съдът отхвърли жалба срещу отказ от изплащане на обезщетение за ликвидирани 64 кози
Санкции
Уволнен е ловният надзирател, превозвал бракониерска сеч край Сатовча
Хибриди царевица на Пионер отчетоха рекордни добиви в САЩ
Ценови застой на зърнените пазари в Евросъюза заради стагнация в износа
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2018

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам