Напоследък много се говори за третата по реда си европейска програма за безвъзмездна финансова помощ за индустриални батерии (Storage System), която се финансира в рамките на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Да, европодпомагането е полезно за държавни, общински инфраструктурни и други проекти, които подобряват средата и създават по-добри условия (равнопоставено за всички) за живот, бизнес, транспорт, обслужване и т.н.
Големият въпрос обаче е защо у нас при немалка част от европрограмите, насочени към частния бизнес, безвъзмездното финансиране не постига желания ефект за възстановяване на икономиката и за повишаване на конкурентоспособността. Получава се точно обратното – тарикатите, кандидатстващи с неефективни проекти, получават безвъзмездни пари, след чието изпълнение обаче пазарната икономика ги изправя в конкуренция с нормалния бизнес, който не получава нищо. Представете си два хотела (или две еднакви производствени единици), конкурират се по между си и единият получава безвъзмездна помощ. В резултат от тази сбъркана политика, естественият икономически подбор „отличава и подбира“ бенефициентите, а на всички останали да им е честит новия икономически профил, на който разчитаме за светлото бъдеще на държавата и нашите деца и внуци.
Като експерт в областта смятам, че субсидирането на покупката на индустриални батерии е абсолютно неефективно начинание. Трябва да гледаме на парите по ПВУ като наши пари, а не като чужди, защото на нас се предоставя възможността да ги похарчим за българската икономика и българското общество.
Какви ще бъдат последствията за нашата икономика, енергетика и българските граждани от тези батерии?
Ако системите за съхранение (батериите) изиграят положителна роля на електроенергийния пазар (например стабилизиране на цените и възможност за реализация на нови ВЕИ мощности, подобряване на цените за балансиране и т.н.), трябва да се има предвид че електроенергийните пазари в региона и в цялата Европа са свързани, както физически, така и на борсово ниво, като капацитетът на свързаност непрекъснато се увеличава. В средносрочен и дългосрочен план влиянието на тези батерии (каквото и да е то) ще се отразява колкото на българския, точно толкова и на съседните пазари (Гърция, Румъния, Унгария и от там цяла Европа). Т.е. ние харчим нашите пари и в най-добрия случай получаваме и споделяме евентуалния положителен ефект за електроенергийните пазари в целия регион и от там в цяла Европа.
Това от гледна точка на българските граждани и българската икономика е възможно най-неразумното харчене на пари, нашите пари по ПВУ се ползват в по-голямата си степен за възстановяване на съседните икономики и пазари (тъй като те са по-големи). Да се запитаме дали другите европейски държави харчат по този начин парите по ПВУ, или по-скоро ги насочват целево към собствените си икономики и подобряване на живота на собствените си граждани?
Ето и икономическото обяснение защо е неразумно да се влагат пари в подобна покупка - над 90% от въпросните пари за батерии отиват директно към китайски производители, защото батериите се произвеждат в азиатската държава. Според експлоатационната им издръжливост, 8, 9 или 10 години тези батерии ще работят на нашите пазари за изплащане на инвестицията. Т.е. парите в началото отиват директно в китайската икономика, докато нашият бизнес за следващите 8,9, или 10 г. евентуално ги възвръща от българския и европейския пазар. И след 10 години резултатът за нашата икономика ще бъде нулев, най-много някои паразитни бизнеси да спечелят (като например банки чрез лихви и такси за финансиране и/или „консултанти“ по европрограми и разбира се бенефициентите). От актива, самата батерия също нищо не остава, и след 10 г. тя няма никаква стойност. Нещо повече, стойността е отрицателна, защото има пасиви за екология, за депониране, рециклиране, замърсяване, а това са планини от електро-химични изделия. С инвестирането в подобни батерии практически не се създават работни места. Например, в един допустим за подпомагане проект за 140 млн. лв се ангажират в началото 30-ина работника за 3 месеца, докато монтират съоръженията, след това до края на експлоатацията има максимум петима човека, обслужващ и поддържаш персонал.
Защо го правим тогава?
Защото е налице невероятно съчетание от неподготвени политици и добри предпоставки за тарикати – бенефициенти. Това е може би най-лесното кандидатстване и в последствие усвояване на пари по европрограми. Скалъпва се един проект (съвсем идеен) да доставите и да поставите 120 контейнера на терен от 15-20 декара, така правите батерийна система 500 MWh, показвате по документи че струва 140 млн. лв и получавате 70 млн. безвъзмездно. Ако не сте толкова амбициозни, може да работите с по-малки системи, нещата са пропорционални.
Всичко това може да го скалъпите за 1 месец. Единствено ще ви е необходимо да се погрижите да имате становище/предварителен договор за присъединяване към мрежата на ЕСО (Електроенергиен системен оператор). Именно зависимостта от ЕСО инструментът, чрез който се извършва подбор, така че да е контролирано и да не може всеки да се нареди на трапезата.
Представете си, ако трябва наистина да бъде структуриран някакъв смислен, индустриален, технологичен и/или инфраструктурен проект за 140 млн, колко експертиза, усилия и време ще изисква. В сравнение с това, при тези системи за съхранение, всеки кандидат - бенефициент с подходящите контакти може да подаде и да успее с проект за 140 млн. за 1 месец, от нулева изходна точка и без никакви качества и познания.
Може би вече е ясно защо го правим, или по-точно защо го правят малцината избрани, но защо го позволяваме?
В последните дни на парламента ПВУ-то беше саботирано, след това се обяснява как губим милиарди. По-добре да направим този абсурд и да загубим тези милиарди, отколкото да ги похарчим по този начин. И в двата случая резултатът приблизително е един и същ за икономиката и обществото, но поне ще дадем урок на тези които са направили поредната сглобка и няма да позволим на последните да напреднат по капитали и богатства, защото колкото повече те напредват, толкова повече губят позиции нормално можещите хора в икономиката и от там губи цялата икономика.
Нещата са прости и дори не трябва да се усложняват с въглищната енергетика. Въглищната енергетика си отива по други причини, не поради ПВУ-то. Това с ПВУ-то са просто много пари, които имахме възможност да ги получим и да ги „инвестираме“ в нещо полезно, но за пореден път не ни се получи.
(Коментарният текст е подготвен по повод отворената от 21 август до 21 ноември 2024 г. процедура за прием на проекти BG-RRP-4.034 - „Национална инфраструктура за съхранение на електроенергия от възобновяеми източници“ по ПВУ. Кандидатстването е електронно през Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България (ИСУН).
Инвестицията се състои в подкрепа за изграждане и въвеждане в експлоатация на национална инфраструктура от съоръжения за съхранение на електроенергия от възобновяеми източници с поне 3000 MWh използваем енергиен капацитет на равнището на електроенергийната мрежа. Съоръженията за съхранение ще бъдат разпределени на територията на България и присъединени към електропреносната мрежа на Електроенергийния системен оператор (ЕСО ЕАД). Изпълнението се осъществява чрез открити и конкурентни тръжни процедури въз основа на ясни, прозрачни и недискриминационни критерии за подбор на предложенията.)
Експерт по енергетика
