Египетските власти повишиха изкупните цени на пшеницата от местните фермери с 10% до 2200 египетски лири (45,51 долара) за ардеб (150 килограма – бе. ред.), съобщиха международните информационни агенции. Целта е да бъдат стимулирани фермерите да отглеждат повече пшеница през следващия сезон, твърди Хосам ел Гарахи, заместник-председател на египетската държавна Главна агенция за снабдяване със суровини (GASC). Египетскипроизводители и търговци обаче изразиха своите съмнения за ефективността на подобна мярка на фона на инфлацията и колебанията на валутните курсове в страната.
Въпреки повишаването на изкупните цени част от фермерите изтъкват, че отглеждането на пшеница в Египет си остава нерентабилно. „Няма да отглеждам пшеница. Цвеклото дава много по-голяма печалба с приходи от 54 хил. до 90 хил. египетски лири от федан (4,2 декара – бел. ред.) в сравнение с 33-44 хил. лири приходи от пшеницата”, заяви Мохамед ем Гохари, фермер от областта Дакахлия.
Според търговеца от Кайро Хишам Солиман очакваният спад във вътрешното производство на пшеница може да принуди Египет да увеличи вноса ѝ. „Изкупните цени на пшеницата са над международните, но инфлацията и валутите рискове могат да елиминират ползите от повишаването им за фермерите. Очакваме ръст на цените на горивата и електроенергията и възможно обезценяване на валутата ни около прибиранет она реколтата през април 2025 г. Тези фактори ще елиминират всяка печалба от по-високите цени на пшеницата”, смята Солиман.
Египет, който е най-големият вносител на пшеница в света, се нуждае от над 8 млн. тона годишно за производството на дотиран хляб за над 70 млн. души от населението на страната. Обикновено правителството на страната изкупува около 3,5 млн. тона пшеница от местните фермери и внася останолото количество. През март тази година обаче страната подписа програма за реформиране на икономиката на стойност 8 млрд. долара с Международния валутен фонд, която предвижда свиване на дотациите и свободен валутен курс. Оттогава щатският долар поскъпна с около 55% спрямо египетската лира, а инфлацията достигна около 25%. Цените на част от дотираните стоки, включително хранителните продукти, горивата и енергията се повишиха със степента на свиване на дотациите, като плановете са процесът за намаляването им да продължи.
