Маслодайни рози дал Господ, но май няма кой да ги бере

05-06-2006 г. -Господин Недков, и замириса пак на розобер… - Точно така – пак дойде времето на розобера. И както винаги, то идва с проблемите си, които почти винаги са приблизително еднакви – на първо място – в началото на кампания недостигът на берачи е бил и си остава един от най-тревожните въпроси. После като че ли всичко е идвало на местата си. - И тази година ли ще е така? - В момента нашата страна разполага с около 34 000 декара площи с розови насаждения. Като имам предвид срива, който се случи в периода 1993-1997 г., когато розовите масиви намаляха драстично и стигнаха критичната си точка от 10-12 хиляди декара, сега нещата стоят далеч по-добре. Само през последните 4-5 години са създадоха повече от 20 000 декара нови насаждения с маслодайна роза, за които бяха инвестирани около 100 млн. лева. Средствата бяха осигурени най-вече по различните инвестиционни програми на САПАРД, което се отрази изключително положително върху развитието на този отрасъл. Тази сериозна финансова подкрепа стимулира желанието на много предприемачи от Розовата долина, които се захванаха с тази съвсем нелека работа. И добрите резултати са налице. Сега, както вече споменах, разполагаме със солидна база от 34 хиляди декара за производство на розово масло, което отново ни връща в редиците на най-големите производители в света. - Има ли осигурен пазар за българското гюлово масло? - Всеки производител сам осигурява своите пазари, но досегашната практика е показала, че за качественото розово масло винаги се намират и добри пазари, и добри цени. Ако запазим тези площи с розови насаждения, ще произвеждаме годишно между 1,5 до 2 тона масло, и то първокачествено. Колкото до цената, тя варира в твърде широки граници и се влияе в много голяма степен от производството на гюлово масло в съседна Турция. Там обаче тя е доста по-висока и на световните пазари повече се котира българският маслодаен продукт, което е един добър шанс за нас. - Какво очаквате от тазгодишната розова реколта? -Очакванията са наистина доста големи – розовата култура се намира в много добро състояние и розоберът започна в определените възможно най-добри агротехнически срокове. Но кампанията трябва и да завърши навреме, т.е. не бива да се удължава срокът за брането на розовия цвят. А този проблем, вече споменахме, се задава и започва да тревожи. Нашите препоръки са, че за да завърши в срок кампанията, на всеки декар розови насаждения трябва да се осигурят поне двама берачи, но като че ли няма желаещи да се захванат с тази работа. - Причините, вероятно, са пак финансови. Ниски ли са тарифните ставки? - В началото на розобера берачите са получавали между 40 и 45 стотинки за килограм набран розов цвят. През миналата година те са получавали по-висока ставка, но голямото предлагане сега очевидно оказва своето влияние. Но е вярно и това, че за 40 стотинки трудно биха се намерили достатъчно кандидати да работят на розовите полета. Падна цената, която дават и розоварните – през миналата година изкупната цена се е движела между 1,90 и 2,40 лева за килограм цвят. Сега обаче предлаганите цени са по-ниски – от 1,30 до 1,70. - Кои са основните потребители на нашето българско розово масло? - Това е въпрос с повишена трудност. Имам предвид това, че никак не е трудно да се каже, че основни наши потребители са българските козметични фирми. Наш много добър търговски партньор обаче са и много американски фирми от парфюмерийната промишленост. Но очевидно това вече не е достатъчно, трябва да се търсят и други пазари. Защото една трета от световното производство на розово масло се пада на нашата страна, а това означава, че трябва да имаме сигурни пазарни ниши за износ на скъпата продукция. Ние сме традиционен производител на розово масло в световен мащаб и би трябвало много по-добре да защитаваме интересите си. Димитрина Симеонова (ЗП)